Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Никога не отправям празни заплахи.

- Тогава направи ми една услуга.

- Каква?

- Шофирай внимателно.

Двамата слязоха от ферибота в интервал от няколко секунди и по хлъзгавия пристан се отправиха към неголемия паркинг. Картър се качи в очакващия го мерцедес и отпътува към границата с Германия. Габриел седна зад волана на своето ауди и се отправи по моста Зеедам към противоположния край на езерото. Въпреки молбата на Картър, караше доста бързо.

Вече паркираше пред безопасната къща, когато Картър му позвъни, за да го запознае с параметрите на новото оперативно споразумение. Бяха прости и безусловни. Габриел и неговият екип щяха да продължа'? участието си в полевата дейност, докато операцията не навлезеше в територията на Саудитска Арабия. Президентът нямаше да допусне израелските служби да извършат някоя поразия в свещените земи на Мека и Медина. Проникнеше ли операцията на саудитска територия, играта за тях приключваше. Габриел затвори телефона и остана още известно време навън сам в мрака, претегляйки възможностите пред екипа си. Десет минути по-късно той се обади на Картър и неохотно прие условията му. След това влезе в къщата, за да уведоми хората си, че нямат време за губене.

ПАРИЖ

В многоетажната сграда на авеню „Фош“ Надия ал Бакари си беше спретнала удобно градско жилище. Там имаше кабинет, всекидневна, огромна спалня и частна картинна галерия, която съдържаше дванайсет от най-ценните й притежания. Навсякъде можеха да се видят фотографиина баща й. На нито една от тях той не бе усмихнат, а демонстрираше джухайман - характерното „гневно лице“ за арабите бедуини. Единственото изключение беше един \непринуден кадър, заснет от Надия на борда на „Александра“ в последния ден от живота му. На него изражението му беше леко меланхолично, сякаш бе предусещал участта, която го очаква по-късно същата вечер на старото пристанище в Кан.

Поставена в^ребърна рамка, фотографията стоеше на нощната масйчка на Надия. До нея имаше часовник „Томас Томпиън“, закупен на търг за два и половина милиона долара и подарен на Надия за двайсет и петия й рожден ден. Напоследък той избързваше с няколко минути, в което тя съзираше зловеща символика. Сега се взираше в неговия силует, откакто се бе събудила със сепване в три през нощта. Вече усещаше зараждащото се поради необходимостта от кофеин пулсиращо главоболие. Въпреки това остана да лежи неподвижно в огромното си легло. През последния етап от подготовката й Габриел непрекъснато й бе напомнял да избягва всякакви промени в дневната си програма - програма, която няколко десетки членове на прислугата и личната й охрана можеха да рецитират наизуст. Всяка сутрин без изключение тя ставаше точно в седем, нито минута по-рано или по-късно. Подносът със закуската я очакваше на бюфета в кабинета й. Ако не бе поръчала друго, на него имаше неизменно термос с филтрирано кафе, кана с горещо мляко, чаша прясно изстискан портокалов сок, две препечени филийки, масло и конфитюр от ягоди. Вестниците трябваше да бъдат поставени в десния край на бюрото й: „Уолстрийт Джърнъл“ най-отгоре, а под него „Интернешънъл Хералд Трибюн“, „Файненшъл Джърнъл“ и „Монд“. До тях трябваше да е кожената папка с програмата й за деня. На телевизора трябваше да върви Би Би Си с изключен звук, а дистанционното да е някъде наблизо.

Вече бе шест и половина. Опитвайки се да мисли за всевъзможни други неща, но не и за пулсиращата болка в главата си, тя стисна очи и се опита да поспи още малко. Полудрямката й бе прекъсната трийсет минути по-късно от дискретното похлопване на нейната дългого-дишна икономка Есмералда. Както обикновено, Надия остана в леглото чак докато Есмералда не излезе. Тогава си облече пеньоар и под зоркия поглед на баща си от снимката отиде боса до кабинета.

Посрещна я ароматът на прясно сварено кафе. Тя си наля една чаша, добави мляко и три лъжички захар и седна на бюрото. По телевизията даваха репортаж от Исламабад - хаос, предизвикан от поредната взривена от Ал Кайда кола бомба, отнела живота на над сто души, повечето от които мюсюлмани. Надия остави звука изключен и отвори кожената папка с дневната си програма. Стори й се учудващо приятна. След два часа лично време трябваше да напусне жилището си и да отлети за Цюрих. Там, в една от конферентните зали на грандхотел „Дол-дер“, заедно с най-близките си съветници, щеше да се срещне с висшите мениджъри на една фирма за оптика от град Цуг, голям дял от която притежаваше „Ей Ей Би Холдингс“. Веднага след това й предстоеше втора среща, този път без съветниците. Тя бе определена като „частна среща“, което означаваше, че неин предмет щяха да са личните финанси на Надия.