Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Тя затвори кожената папка и по навик посвети следващия час на вестниците, сутрешното кафе и препечените филийки. Малко след осем включи компютъра си, за да провери състоянието на азиатските пазари, а после в продължение на няколко минути превключваше различните новинарски телевизионни канали. Остави емисията на „Ал Джазира“, където основна новина беше не касапницата в Исламабад, а израелски военен удар в Ивицата Газа, при който бяха убити двама от висшите ръководители на „Хамас“. Определяйки удара като „престъпление срещу човечеството“, турският премиер отправяше призив към Организацията на обединените нации да накаже Израел с икономическисанкции. В следващите кадри призивът му бе отхвърлен от висш саудитски духовник. „Времето за дипломация приключи - заяви той пред раболепния кореспондент на "Ал Джазира“. - Настъпи моментът всички мюсюлмани да се обединят във въоръжена борба срещу ционистките натрапници. И нека Бог накаже онези, които посмеят да сътрудничат на враговете на исляма!“

Надия изключи телевизора, върна се в спалнята и облече спортен екип. Не харесваше физическите активности, особено откакто премина трийсетте. Но въпреки това всяка сутрин съвестно правеше кардиотренировка, защото това се очакваше от всяка модерна бизнесдама, живееща на Запад. Все още усещайки лека болка в главата, тя съкрати и без това кратката си тренировка. След като потича с немного високо темпо по пътеката, в продължение на няколко минути прави упражнения за разтягане на гумената постелка. След това полежа неподвижно по гръб със събрани глезени и разперени встрани ръце.. Както обикновено, тази поза създаде у нея усещане за безтегловност. Днес обаче, освен познатото усещане, я споходи и шокиращо ясна картина на бъдещето. Тя остана така няколко минути, без да променя нищо в позата си, размишлявайки дали си струва да предприеме пътуването до Цюрих. Нужно бе само едно телефонно обаждане, помисли си тя. Едно телефонно обаждане - и целият този товар щеше да падне от плещите й. Но не можеше да си наложи да направи това обаждане. Вярваше, че е изпратена на земята по това време и на това място с определена цел. Вярваше, че същото се отнася и за човека, който бе убил баща й. И не искаше да го разочарова.

Надия се изправи и след като изчака да премине краткото замайване, се върна в спалнята. Взе си душ и се напарфюмира, после влезе в гардеробната и избра какво да облече. Този път пренебрегна светлите тонове, които предпочиташе, и се спря на по-неутрални нюанси на сивото и черното. На косата си отдели особено внимание. Когато половин час по-късно мина покрай Рафик ал Камал и се настани на задната седалка в лимузината, лицето й бе придобило характерния бедуински джухайман. Трансформацията беше почти съвършена. Сега тя бе богата саудитка, която търсеше отмъщение за убийството на баща си.

Колата мина през портала и излезе на улицата. Докато минаваха покрай Булонския лес, Надия забеляза човека, когото познаваше като Макс - вървеше няколко крачки след жена, приличаща на Сара. Миг по-късно автомобилът й бе изпреварен от мотоциклет, управляван от слаб мъж с каска и черно кожено яке. Нещо у него извика болезнен спомен у Надия. „Това е само въображението ми“, каза си тя, когато моторът изчезна в една странична уличка. Просто нервите й бяха твърде опънати.

По волята на Ал Сауд, Надия бе принудена да задържи не само бившата охрана на баща си. Цялата основна структура на компанията й бе останала същата, както и повечето от висшите кадри. Дауд Хамза, завършил Станфорд ливанец, все още движеше ежедневните операции. Манфред Верли, швейцарски финансист с непоклатимо като гранитна скала самообладание, все още управляваше парите й. А правният екип, познат като Абдул и Абдул, все така съумяваше да представя нещата видимо открити. Още двайсетина други съветници, лакеи, момчета за всичко и службогонци се бяха събрали във ВИП салона на летище Льо Бурже и очакваха появата на Надия. Когато стана десет часът, те се отправиха към боинга на Ей Ей Би и в 10,15 ч. вече летяха за Цюрих. Едночасовия полет прекараха в обсъждания и сметки около конферентната маса, а след като кацнаха на летище Клотен, се качиха в цял конвой очакващи ги мерцедеси, които с висока скорост ги откараха по гористите склонове на Цюрих-берг до впечатляващия вход на грандхотел, Долдер“. Там групата бе посрещната от мениджъри на хотела,~които ги съпроводиха до конферентна зала с алпийско наименование и изглед към Цюрихското езеро, който обясняваше безбожния наем. Представителите на швейцарската\фир-ма за оптика вече бяха пристигнали и се бяха струпали около разточителната блокмаса. Хората от екипа на Ей Ей Би се настаниха около масата и започнаха да Сварят куфарчета и лаптопи. Те никога не консумираха храна по време на бизнес срещи. Това бе едно от правилата на Зизи.