Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Тя отмести поглед от илюминатора и огледа вътрешността на самолета. Пътническото отделение в предната част бе подредено като меджлис - с удобни кресла покрай фюзелажа и пищни ориенталски килими по пода. Местата бяха заети от изцяло мъжкия висш ръководен състав на Ей Ей Би - Дауд Хамза, юристите Абдул и Абдул и разбира се, Рафик ал Камал. Той се бе вгледал в Надия с нескрито неодобрение, сякаш без думи се опитваше да й напомни, че е крайно време да смени дрехите си. Предстоеше им да кацнат в земята на невидимите жени, което означаваше, че Рафик щеше да се превърне в нещо много повече от прост бодигард на Надия. Щеше да е неин придружител и според ислямския закон щеше да е длъжен да я съпътства на всяко обществено място. Само след броени минути Надия ал Бакари, една от най-заможните жени в света, щеше да има правата на камила. Дори по-малко, с горчивина си помисли тя, понеже на камилите бе разрешено да показват лицето си на публични места.

Без да каже и дума, тя се изправи и отиде в задната част на самолета, където беше изисканият й будоар. Там висеше саудитското й облекло: обикновена бяла тоба, бродирана черна наметка абая и черно покривало за главата никаб. Поне веднъж, помисли си тя, би било добре, ако можеше да се поразходи по улиците на родината си в свободни бели дрехи, а не в този ограничаващ черен пашкул. Но това, разбира се, не беше възможно. Дори и богатството на семейство Ал Бакари не можеше да осигури закрила срещу фанатичната религиозна полиция Мутава. Освен това, едва ли тъкмо сега бе времето да предизвиква обществените и религиозните норми на Саудитска Арабия. Надия се бе върнала в родината си, за да се срещне лично с шейх Марван бин Тайиб, декан на Богословския факултет към Университета в Мека. Със сигурност почитаният религиозен учен би се озадачил, ако в навечерието на тяхната среща Надия бъде арестувана от брадатите служители на Мутава заради отказ да носи подобаващо ислямско облекло.

Тя свали неохотно светлите си панталони „Оскар де ла Рента“ и бавно се преоблече в черно. Когато даденото й от Бога лице бе скрито под никаба, застана пред огледалото. Виждаха се единствено очите и малко от глезените й. Всички други видими белези за съществуването й бяха заличени. Щом се върна на мястото си в предното отделение на самолета, почти никой от мъжете не вдигна поглед към нея. Единствено Дауд Хамза, ливанец по рождение, даде признак, че е забелязал присъствието й. Останалите, до един саудитци, съзнателно извръщаха поглед. Болестта се бе завърнала, помисли си тя. Болестта, която всъщност беше самата Саудитска Арабия. За мъжете в самолета нямаше значение, че Надия им е работодател. Щом Аллах я бе създал жена, в земята на Пророка тя трябваше да заеме полагащото й се място.

Приземяването на международното летище „Крал Халид“ съвпадна с вечерната молитва. Тъй като й бе забранено да се моли заедно с мъжете, Надия нямаше друг избор, освен да изчака търпеливо, докато те не приключат изпълнението на този най-важен стълб на ислямската вяра. След това, обградена от няколко забулени жени, тя заслиза по стълбата, стараейки се всячески да не се препъне в края на своята абая. Силен леден вятър духаше на самолетната писта, донасяйки кафяви облаци прах от Неджд. Приведена срещу вятъра, Надия последва своя антураж от мъже към терминала. Там мъжете и жените се разделиха на отделни опашки. Независим^ от надписите Ей Ей Би върху всяка чанта, целият багаж на пристигналите беше щателно претърсен за порнографски материали, алкохол или друг продукт на западния упадък.

Когато излезе от другия край на летищната сграда, тя се качи заедно с Рафик ал Камал на задната седалка на очакващия ги мерцедес, за да изминат трийсет и петте километра до Рияд. Пясъчната буря бе ограничила видимостта до броени метри. От време на време фаровете на някоя насрещна кола изскачаха като че от нищото и бързо отминаваха. Но през повечето време не срещаха никого по пътя. Надия отчаяно копнееше да свали никаба , но не смееше. Доброволците от Мутава бяха винаги нащрек за незабулени жени - особено за повлияни от западната култура богати жени, завръщащи се от Европа.

След петнайсетина минути начупеният контур на Рияд започна да се очертава в кафяво-черната мъгла. Те подминаха Ислямския университет „Ибн Сауд“ и преминаха през поредица от кръгови кръстовища към булевард „Крал Фахд“ - основната артерия на града, отвеждаща до Ал Олая - процъфтяващия финансов квартал на Рияд. Право пред тях се издигаше сребърната кула „Кингдъм Сентър“. Приличаше на модерно бизнес куфарче, което някой е забравил насред града и всеки миг може да дойде да си го вземе. В сянката му проблясваше новият мол „Мека“, току-що отворил врати след вечерната молитва и атакуван от орди нетърпеливи клиенти. Членове на Мутава се придвижваха из тълпата с палки в ръка, следейки за неподобаващо поведение. Надия си спомни за Рена и за първи път след срещата в Серенкур я обзе истински страх.