Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Той се разсея миг по-късно, когато лимузината зави по улица „Муса бин Нусиар“ и навлезе в Ал Шумайси - квартал с дворци, оградени с високи зидове, където живееха принцове от фамилията Ал Сауд и други представители на саудитския елит. Имението на Ал Бакари беше разположено в западния край на квартала, на една улица, по която непрестанно патрулираше полиция и войска. Пищно съчетание на източни и западни стилове, палатът бе заобиколен от три акра кристалночисти басейни, фонтани, тревни площи и палмови горички. Високите му бели огради бяха предназначени да държат и най-решителните неприятели настрана, но не успяваха да спрат пясъка, който се носеше на талази из вътрешния двор, където спря лимузината.

Пред портика се бяха наредили всичките десет членове от постоянния персонал, до един азиатци. Когато слезе от мерцедеса, на Надия й се прииска да ги поздрави сърдечно. Но въпреки това продължи да играе ролята на сдържана саудитска наследница, подмина ги безмълвно, влезе в сградата и се заизкачва по витото централно стълбище. Когато стигна до първата площадка, вече бе махнала никаба от лицето си. После, в уединението на своите покои, тя съблече и останалите дрехи, застана гола пред огледалото с човешки ръст и остана вгледана в отражението си чак докато не я обзе внезапно замайване и тя се свлече на колене. Когато замайването премина, изми косата си от пустинния прах и легна на пода със събрани глезени и разтворени ръце, очаквайки да я обземе познатото чувство за безтегловност. Това скоро щеше да приключи, помисли си тя. Още няколко месеца, дори може би седмици, и щеше да го забрави.

В Лангли едва бе преминало единайсет предобед, но в Рашидистан цареше непрестанна вечер. Ейдриън Картър седеше на бюрото си с кодиран телефон в едната ръка и лист хартия в другата. На телефонната линия бе Джеймс Маккена от Белия дом. Листът беше разпечатка на последната информация от офиса на ЦРУ в Рияд. В нея се казваше, че НАБ - неособено сполучливото секретно кодово име на Надия ал Бакари - току-що е пристигнала благополучно у дома и по всичко личеше, че не бе следена от джихадисти, агенти на саудитските служби за сигурност или други. Картър прочете сведението с облекчение и го подаде през бюрото на Габриел, чието лице остана безизразно. Не си казаха нищо. Не беше и необходимо. Изпитанието беше общо. Бяха изпратили свой агент на вражеска територия и никой от двамата нямаше да е способен да отдъхне и за секунда, докато тя не се качеше отново на самолета и не напуснеше въздушното пространство на Саудитска Арабия.

По обед Картър се върна в кабинета си на седмия етаж, докато Габриел се отправи към къщата на Ен Стрийт, за да поспи. Събуди се в полунощ, в един вече работеше в Рашидистан със зелената табелка на врата си, а Ейдриън Картър напрегнато надничаше над рамото му. Колегите от Рияд ги информираха, че НАБ е излязла от своята резиденция в Ал Шумайси и пътува към клона на компанията си на улица „Ал Олая“. Там тя остана до един часа следобед, след което бе откарана до хотел „Четири сезона“, където обядва със саудитски инвеститори, до един мъже.

След като тръгна от хотела, колата й зави по булевард „Крал Фахд“. Това бе странно, понеже офисът й се намираше в противоположната посока. За последно бе засечена десет минути по-късно да пътува по магистрала 65. Екипът на ЦРУ не направи опит да я проследи по-нататък. От този момент насетне НАБ трябваше да се справя сама.

НЕДЖД, САУДИТСКА АРАБИЯ

Студеният вятър отслабна по пладне, а към късния следобед в района на платото Неджд отново бе спокойно. Това щеше да е само временно затишие, характерно за местния суров климат, защото далеч на запад тъмни буреносни облаци пълзяха през проходите на планинската верига Сарават като банда разбойници. От първите дъждове бяха изминали две седмици, а в пустинята започваха да се появяват първите колебливи стръкчета трева и диви цветя. Само след няколко седмици това място щеше да е зелено като бъркширска ливада. Сетне жежката пещ щеше да се запали отново и в продължение на месеци нямаше да падне и капка дъжд - чак до идната зима, когато, ако такава бе волята на Аллах, буреносните облаци за пореден път щяха да запълзят по склоновете на Сарават.

За обитателите на Неджд дъждът бе едно от малкото неща, идващи от запад, които приветстваха. Почти към всичко останало, дори към сънародниците си от областта Хиджаз, те се отнасяха с презрение и присмех. Тяхната вяра ги правеше враждебни към всяко чуждо влияние. Вяра, която им е била дадена три столетия по-рано от аскетичен проповедник реформатор на име Мохамед Абдул Уахаб. През 1744 г. той сключил съюз с едно племе от Неджд, наричащо се Ал Сауд, създавайки по този начин обединение между политическата и религиозната власт, което впоследствие довело до основаването на съвременното Кралство Саудитска Арабия. Това обединение се оказало доста неспокойно и от време на време Ал Сауд правели опити да поставят на място брадатите фанатици от Неджд, понякога даже с подкрепата на неверници.