Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Я виж ти, Оливър, това да не е картина на славния Тициан?

- Не е на Тициан, друже.

- Сигурен ли си?

- Разбира се.

- А чия е тогава?

- На Палма.

- Нима? Прекалено е добра за Палма. На някого от работилницата или на самия него?

- На някого от работилницата, друже. На някого от работилницата.

Неугледният мъж се навел към платното, за да го разгледа по-добре. Оливър пресъздаваше въпросното навеждане всяка вечер в „Грийнс“ под бурния смях на слушателите си.

- Продадена ли е? - попитал мъжът, подръпвайки ухото си.

- Само преди седмица - отвърнал Оливър.

- Като картина на Палма ли?

- Като картина на някого от работилницата му, друже.

- За колко?

- Ама че въпрос!

- На твое място бих потърсил начин да разваля сделката.

- Че защо?

- Погледни рисунъка. Обърни внимание на стила. Оставил си картина на самия Тициан да се изплъзне през пръстите ти. Засрами се, Оливър!

Оливър не го направил. Но броени минути елед разговора вдигнал телефона и се свързал със свой близък познат от Британския музей, който бил забравил повече информация за Тициан, отколкото повечето историци на изкуството някога ще възприемат. Той възможно най-бързо дошъл в Сейнт Джеймс и когато приключил с огледа на картината, имал вида на единствен оцелял от корабокрушение.

- Оливър! Как можа?

- Толкова ли е очевидно, че е на Тициан?

- Бих заложил репутацията си.

- Ти поне имаш такава. Моята отива в тоалетната, ако това се разчуе.

- Имаш само един изход.

- Какъв?

- Обади се на господин Абас и му кажи, че банката е отхвърлила чека му.

Не си мислете, че тази идея вече не била минавала през ума на Оливър. Следващите две денонощия той прекарал в опити да измисли правна и морално приемлива възможност, за да развали сделката. Като не успял да намери такъв вариант, той се обадил на господин Абас и го уведомил, че „Оникс Иноватив Кепитъл“ вече са горд собственик на картина на Тициан. Димбълби предложил да им бъде посредник при евентуална продажба на творбата, надявайки се най-малкото да получи солидна комисиона. Абас обаче му се обадил на следващия ден, за да му каже, че ОИК възнамеряват да действат по друг начин. „Отърваха се от мен много любезно - покрусено продължаваше разказа си Оливър. - Драго ни беше да правим бизнес с вас, господин Димбълби, Да обядваме заедно другия път, когато дойдете в Цюрих, господин Димбълби? И между другото, господин Димбълби, момчетата от „Кристис “ ще ви навестят до час.“

Момчетата от „Кристис“ се появили неочаквано - като професионални похитители, и отнесли картината към Кинг Стрийт, където тя била щателно изследвана от плеяда експерти по Тициан, дошли от цял свят. Всички потвърдили онова, което вече било ясно, но никой от тях не нарушил споразумението за конфиденциалност, което от „Кристис“ ги принудили да подпишат в замяна на щедро възнаграждение. Дори обикновено приказливият Оливър бе съумял да си държи устата затворена чак докато от „Кристис“ не оповестили цената. Но пък Оливър разполагаше с добро основание да си мълчи: именно той беше глупакът, изпуснал творба на самия Тициан.

Даже Димбълби обаче намираше нещо забавно в суматохата, която настъпи след оповестяването на цената. И защо не? До този момент зимата се бе оказала доста ужасна - строгите антикризисни мерки, приети от правителството, студеното време, а и тези атентати. Оливър бе щастлив, че има поне едно нещо, което може да разведри настроението му. Пък дори да му се налагаше да се прави на шут в „Грийнс“. Той си знаеше ролята добре. Беше я играл вече множество пъти. И винаги с голям успех.

Вечерта на аукциона той изпълни финалното си представление пред пълна зала. Когато приключи, го извикаха три пъти на бис, а след това се присъедини към тълпата, която отиваше към „Кристис“ за голямото шоу. От къщата бяха проявили добротата да му запазят място на втория ред, непосредствено пред трибуната на аукцио-нера. От лявата му страна седна неговият приятел и конкурент Роди Хъчинсън, а отляво на Роди - Джулиан Ишърууд. Мястото отдясно на Оливър бе още незаето. Малко по-късно на него се настани самият Никълъс Лавгроув, съветникът на свръхбогатите. Лавгроув току-що бе пристигнал от Ню Йорк.

- Защо е тази горестна физиономия, Оли?

- Защото си мисля какво ли можеше да бъде...

- Съжалявам за грешката ти с Тициан.