Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Парите останаха един ден в Цюрих, а след това поеха към централата на Трансарабска банка в Дубай. Всъщност не всички. Два милиона паунда бяха прехвърлени по сметката на Самир Абас в малка частна банка на Талщра-се в ЦЮрих. Абас бе наредил няколко солидни дарения за ислямски групи и благотворителни дружества, сред които Световният ислямски фонд за справедливост, Инициативата за свободна Палестина, Центровете за изследване на исляма, Ислямското общество на Западна Европа, Световната ислямска лига, Институтът за юдео-ислямско помирение. Последният беше фаворит на Габриел. Освен това Абас бе заделил за себе си доста щедър консултантски хонорар, който по някаква причина бе решил да изтегли в брой. Друга част от парите той беше дал на има-ма в джамията, която посещаваше. Също така немалко пари бе скрил в килера на апартамента си в Цюрих -действие, което бе запечатано от камерата на собствения му компютър и излъчено на гигантските екрани в Раши-дистан.

Поради подозираните връзки между Трансарабска банка и глобалното джихадистко движение, служителите в Лангли и Агенцията за национална сигурност вече се бяха запознали със счетоводните книжа на банката. Същото бяха сторили и експертите по финанси на тероризма към Държавната хазна и ФБР. В резултат на това Габриел и екипът на Рашидистан успяваха да следят движението на средствата към редица фалшиви корпорации и фондации - всичките набързо регистрирани в страни с либерална юрисдикция в дните след срещата на Надия с шейх Марван бин Тайиб в Неджд. Бързината, с която парите се придвижваха от сметка в сметка, беше знак, че мрежата на Рашид е далеч по-усъвършенствана, отколкото предполагаха нейните размери и относителната й младост. Освен това, служителите в Лангли с тревога установиха, че мрежата вече се е разраснала далеч отвъд пределите на Близкия изток и Западна Европа.

Редица бяха доказателствата за световния мащаб на дейността на Рашид. Триста хиляди долара се бяха появили изневиделица в сметката на една транспортна фирма в Сиудад дел Есте, Парагвай. Петстотин хиляди долара бяха изплатени на строителна фирма в Каракас. А осемстотин хиляди долара бяха насочени в сметките на консултантска интернет компания от Монреал, собственост на алжирец, който имаше стари връзки с „Ал Кайда в ислямски Магреб“. Последното банково плащане в размер на два милиона долара беше за „Юо Ти Си Лоджис-тикс“ - посредническа агенция за превоз на товари и комисионерски услуги със седалище в емирство Шарджа в Персийския залив. Броени часове след трансфера на парите екипът в Рашидистан вече подслушваше телефоните на „Кю Ти Си Лоджистикс“ и анализираше целия им обмен на информация през последните три години. Същото се отнасяше и за интернет фирмата от Монреал, макар че физическото наблюдение на алжиреца бе делегирано на Канадската служба за сигурност и разузнаване. Габриел протестираше срещу въвличането на канадците в разследването, но мнението му бе пренебрегнато от Ейдриън Картър и неговия нов приятел в Белия дом Джеймс Маккена. Това бе просто една от множеството битки, малки и големи, които Габриел щеше да изгуби, докато операцията постепенно се изплъзваше от пръстите му.

С постъпването на все повече разузнавателна информация в оперативния център, екипът си съставяше все по-ясна и актуална представа за терористичната мрежа, превъзхождаща многократно първоначалната схема, изготвена от Дина и екипа на Габриел след атентатите. На всеки няколко дни Маккена се отбиваше в Рашидистан, за да се наслаждава на прогреса, същото правеха и членовете на различни комисии към Конгреса, занимаващи се с разузнаване и вътрешна сигурност. А през един снежен следобед към края на февруари Габриел забеляза и самия президент, застанал на горната платформа заедно с директора на ЦРУ и Ейдриън Картър. Президентът бе видимо доволен от видяното. Делото беше благородно, интелигентно и перспективно. Символ на партньорство между исляма и Запада срещу силите на екстремизма. Триумф на силата на разума над бруталната сила.

Операцията, дело на Габриел, бе истинско произведение на изкуството, но въпреки това все още не успяваше да доведе до каквито и да е сигурни данни за местонахождението на стратега или идеолога на новата терористична мрежа. Именно затова Габриел бе толкова изненадан, когато до него започнаха да достигат слухове за предстоящи арести. На следващия ден той зададе директно въпроса на Ейдриън Картър в звукоизолираната стая.