Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Помисли си - каза тя, когато той възрази. - Само това те моля, скъпи. Просто си помисли.

На този етап обаче Габриел можеше да мисли единствено за безопасността на Надия. С одобрението на Картър той прегледа плановете на Управлението за дъл-госрочната защита на Надия и дори участва в изготвянето на информацията, която щеше да „изтече“ в американската преса. Но най-вече водеше неуморна кампания от бюрото си в Рашидистан за предотвратяване на арестите - обясняваше на всички, че поддавайки се на политическия натиск, Управлението е пред прага на катастрофален гаф. Ейдриън престана да посещава събранията, на които присъстваше Габриел. Нямаше смисъл. Белият дом бе издал нареждане Картър да подготви ударите. В момента той поддържаше непрекъснат контакт със свои приятели и познати в десетина държави, координирайки предстоящата най-мащабна в историята акция срещу джихадист-ки воини след падането на Афганистан.

В една петъчна вечер към края на март Габриел дръпна Картър настрана и го уведоми, че възнамерява да напусне Вашингтон и да се върне в Европа. Ейдриън му предложи да остане още малко, за да не изпусне голямото представление.

- Кога започва то? - мрачно попита Габриел.

Картър погледна часовника си и се усмихна.

Броени часове по-късно плочките домино започнаха да падат една след друга. Това ставаше с такава бързина, че пресата не смогваше да отразява развитието на събитията.

Първите арести бяха извършени в Съединените щати, където спецчастите на ФБР осъществиха поредица от координирани акции в четири града. Една от тях бе срещу клетката на египтяните в Нюарк, която замисляше да дерайлира влак на „Амтрак“ за Ню Йорк. Другата беше клетката на сомалийците в Минеаполис, която бе планирала химически атентати срещу няколко офис сгради в центъра на града. Ударена бе и клетката на пакистанците в Денвър, която подготвяше изтреблението на стотици невинни жители посредством координирани атаки на посещавани спортни съоръжения. Най-непосредствена опасност обаче създаваше клетката във Фолс Чърч, Вирджиния, където шестимата членове бяха вече готови да ударят центъра за посетители към Капитолия. На един от техните компютри агентите на ФБР откриха снимки на туристи и деца, чакащи на опашка да влязат. Друг заподозрян наскоро беше платил наем за отдалечен склад, в който бе започнал да прави бомби. Парите бяха получени от клетката на алжирците в Монреал, които бяха арестувани по същото време, заедно с още осмина чужди поданици на Канада.

В Европа акцията бе дори по-мащабна. В Париж терористите бяха замислили да ударят Айфеловата кула и музея ,Д’Орсе“. В Лондон мишените бяха Колелото на хилядолетието и Парламентарният площад. А в Берлин се подготвяше масов удар срещу посетителите на Мемо-риала на холокоста в близост до Бранденбургската врата. В Копенхаген и Мадрид, вече атакувани при първата вълна атентати, бяха създадени нови клетки. Такива бяха създадени и в Стокхолм, Малмьо, Осло и Рим. Навсякъде из Стария континент се замразяваха банкови сметки и се закриваха фирми. И всичко това благодарение на парите на Надия.

Един по един премиери, президенти и канцлери започнаха да излизат пред медиите, за да оповестят публично предотвратяването на огромни трагедии. Американският президент се изказа последен. С решителна интонация той обяви, че е била елиминирана най-сериозната заплаха след атентатите от 11 септември. Освен това намекна, че предстоят още акции. Когато журналистите го помолиха да поясни как са били идентифицирани клетките, той отклони въпроса към своя старши съветник по въпросите на контратероризма Джеймс Маккена, който отказа да даде отговор. Вместо това категорично подчерта, че пробивът е бил постигнат, без да се прилагат тактически прийоми, използвани от предишната администрация. „Тероризмът се е развил - обяви Маккена. - Ние също.“

На следващата сутрин „Ню Йорк Таймс“ и „Уошинггьн Поуст“ публикуваха пространни материали, според които постигнатият успех бе плод на десетгодишно сътрудничество на разузнавателни и правоохранителни институции. В добавка и в двата вестника имаше редакционни коментари, възхваляващи „модерния подход на президента в борбата срещу глобалния екстремизъм“. По-къс -ио същата вечер по дискусионните студиа на телевизиите представителите на опозиционната политическа партия изглеждаха умърлушени. Президентът не само бе елиминирал опасна терористична мрежа, отбеляза един известен коментатор, но беше си осигурил още четири години начело на държавата. Президентската надпревара за изборите през 2012 г. бе приключила. Беше време да се мисли за следващата - през 2016 г.