Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Събраните в помещението мъже формираха своето рода тайно братство. След атентатите от 11 септември те си бяха сътрудничили в множество операции, за повечето от които широката общественост нямаше представа. Бяха воювали един за друг, бяха убивали един за друг, а в отделни случаи дори бяха проливали кръвта си един за друг. Независимо от разногласията им, тяхната връзка бе устояла на времето и прищевките на техните политически господари. Те приемаха мисията си като нещо ясно и недвусмислено. В определен смисъл те бяха еквивалент на ислямския съвет шура. Те се нагърбваха с неприятните задачи, с които никой друг не желаеше да се захваща, и се тревожеха за последствията по-късно - особено когато ставаше дума за живота на невинни хора. Джеймс Маккена не беше член на този съвет, което по презумпция означаваше, че е част от проблема. Присъствието му се очертаваше като усложняващ фактор, особено ако възнамеряваше през цялото време да шепти в ухото на Картър.

Тъй като за Маккена бе най-удобно да са около право-ъгълна маса, всички приеха предложението му и се преместиха в трапезарията. Беше очевидно защо Картър не го харесва. Маккена беше неговата пълна противоположност. Беше млад. Беше в добра физическа форма. Изглеждаше добре на трибуна. Освен това бе изключително уверен в себе си, независимо дали тази самоувереност бе подплатена. Маккена никога не бе цапал ръцете си с кръв, не носеше тежестта на никакви професионални грехове от миналото. Никога не се бе изправял срещу дулото на неприятеля, нито пък го бе разпитвал. Не владееше нито един от неговите езици. Но пък беше изчел множество книги за него и се бе изказвал неведнъж с особена проницателност на най-различни контратерористични срещи. Основният му принос към литературата по този проблем бе една статия, която навремето бе публикувал в списание „Форин Афеърс“. В материала си той защитаваше тезата, че Съединените щати биха могли да поемат още един терористичен удар и да се съвземат дори по-силни от него.

Статията бе привлякла вниманието на един харизматичен сенатор. А когато впоследствие този сенатор се бе издигнал до президент, той бе решил да възложи основната отговорност за сигурността на държавата на този политически драскач, който навремето бе прекарал в Лангли една-единствена седмица, носейки кафе на директора.

Настъпи неловък момент, когато трябваше да се реши кой да седне на централното място на масата - Картър или Маккена. Според неписаните правила на братството, председателството на събранията им се сменяше според географското местоположение. Не беше уточнено обаче какво да се прави, в случай че на срещата присъства политически натрапник. В крайна сметка Маккена отстъпи мястото на Картър и седна до Греъм Сиймор, който сякаш го плашеше по-малко от четиримата израелци. Картър постави лулата и кесийката си с тютюн на масата и отвори лаптопа си. На харддиска имаше записан от Агенцията за национална сигурност разговор, проведен в 10,36 ч. предишния ден между цюрихския клон на Трансарабска банка и парижкия офис на Ей Ей Би. Събеседниците бяха Самир Абас, банкерът, свързан със съмнителни ислямски благотворителни дружества, и неговият нов клиент Надия ал Бакари. Двамата бяха разговаряли на арабски две минути и дванайсет секунди. Картър раздаде копия от транскрипцията на записа. После пусна аудиофайла.

Първият глас принадлежеше на асистентката на Надия, която помоли Абас да остане на линия, докато прехвърли обаждането. Точно шест секунди по-късно Надия вдигна слушалката. След задължителния ислямски поздрав с пожелание за мир Абас каза, че току-що е разговарял със „сподвижник на йеменеца“. Изглежда, делата на йеменеца напоследък били възпрепятствани от финансови неудачи и той отчаяно се нуждаел от финансово подпомагане. Сподвижникът желаел да отправи молбата към Надия лично и бил готов да обсъди някои бъдещи планове, сред които и предстоящи сделки в Америка. Сподвижникът, който Абас твърдеше, че е „изключително близък“ на йеменеца, бе предложил за място на срещата Дубай. Очевидно той бе редовен посетител на богатото емирство и дори си беше закупил малък апартамент в район„Джу-мейра Бийч“. Абас подчертаваше, че сподвижникът на йеменеца бил напълно наясно с необходимостта госпожица Ал Бакари да спазва строги мерки за сигурност и затова бил готов да се срещне с нея на място, където тя ще се чувства удобно и в безопасност.

- Къде?

- В „ Бурж ал Араб