Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Може би трябва да дадем на „Кристис“ възможност да изкупят грешката си.

- Сигурно ще се зарадват. Има обаче един малък проблем.

- Само един ли?

- Вече изпуснахме разпродажбата на стари майстори.

- Така е - призна Габриел. - Но забравяш за специалния търг за произведения на Венецианската школа, планиран за първата седмица на февруари. Една току-що открита картина на Тициан може да внесе необходимото оживление.

- Палавник! Ах, какъв си палавник!

- Признавам се за виновен.

- Предвид миналите ми взаимоотношения с определени нечисти елементи, участващи в тази операция, сигурно би било добре да не разкриваме връзката между галерията и крайната продажба. Това означава, че ще се наложи да прибегнем до услугите на друг търговец на картини. Предвид обстоятелствата ще ни е необходим някой алчен мошеник от най-висша класа.

' - Знам кого имаш предвид - каза Габриел. - Но сигурен ли си, че ще се справи?

- Идеално - увери го Ишърууд. - А сега ни трябва само една картина на Тициан, която изглежда автентична.

- Мисля, че мога да го уредя.

- Къде възнамеряваш да работиш?

Габриел огледа помещението и каза:

- Мисля, че тук ще е подходящо.

- Необходимо ли ти е нещо друго?

Габриел му подаде списък. Ишърууд си сложи очилата за четене и смръщи вежди.

- Един топ италиански лен; професионална ютия; чифт увеличителни очила; един литър ацетон; литър ме-тилпрокситол; литър минерален спирт; дузина четки със самуров косъм номер 7 на „Уинсър и Нютън“; две хало-генни лампи със стативи; диск с операта „Бохеми“ на Джакомо Пучини... - Той изгледа Габриел над очилата. - Имаш ли представа колко ще ми струва всичко това?

Габриел сякаш не го чу. Той стоеше пред платното и подпрял с една ръка брадичката си и навел глава настрани, замислено го гледаше.

Според Габриел изкуството на реставрацията бе донякъде като правенето на любов. Беше най-добре да се извършва бавно и с внимание към детайла, като от време на време се правеха почивки за възстановяване на силите. В определени случаи обаче, когато майсторът познаваше обекта си както трябва, реставрацията можеше да бъде извършена изключително бързо, а резултатът да е същият.

От следващите десет дни впоследствие Габриел щеше да помни много малко. За него целият този безсънен период беше хаос от лен, разтворител и бои, озвучен от музиката на Пучини и осветен от ярката бяла светлина на работните халогенни лампи. Първоначалните му опасения за състоянието на платното за щастие се оказаха преувеличени. Нещо повече, щом отстрани пожълтелия лак, той установи, че творбата на Тициан до голяма степен е останала непокътната, с изключение на няколко оголени петна по тялото на Дева Мария и четири протрити ивици на местата, където платното е било притиснато в старата подрамка. Тъй като вече бе реставрирал няколко творби на Тициан в миналото, сега Габриел успя да възстанови картината за почти толкова време, колкото вероятно е било нужно на самия майстор да я нарисува. Неговата палитра беше палитрата на Тициан, мазките му повтаряха мазките на майстора. Единствената разлика бе, че Тициан несъмнено е работел с екип от талантливи чираци и калфи, докато Габриел не разполагаше с друг асистент, освен Джулиан Ишърууд. Което означаваше, че на практика работи напълно сам.

Той не носеше часовник и затова имаше съвсем смът-на представа за изминалото време. А когато решеше да поспи, което се случваше рядко, лягаше на една кушетка в ъгъла на помещението, под сияен пейзаж от Клод Лорен. Изпиваше огромни количества кафе от „Коста“ и се хранеше главно със сладки и чаени бисквити, които Ишърууд носеше от „Фортнъм и Мейсън“. Тъй като не губеше време за бръснене, брадата му бе пораснала. За негово учудване, беше станала по-дълга дори от предния път. Ишърууд каза, че сякаш виждал самия Тициан да работи по платното си. Предвид необикновените умения на Габриел това сравнение бе доста сполучливо.

През последната вечер в Лондон Габриел се спря пред Теме Хаус - крайречната щабквартира на МИ5, където, спазвайки обещанието си, информира Греъм Сиймор, че операцията е стигнала до Британските острови. Сиймор беше в лошо настроение и мислите му определено бяха заети с друго. Синът на бъдещия крал беше решил да се жеци в края на пролетта, а от Сиймор и неговите колеги в столичната полиция се очакваше да не допуснат нещо да провали събитието. Докато слушаше Сиймор да се оплаква, Габриел си припомни думите, които бе изрекла Сара в градината на кафенето в Джорджтаун: Лондон е лесна мишена. Атентат може да бъде извършен там по всяко време.