Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Това си е вашата история - каза й Габриел. - Просто някои значими детайли са леко разместени. Това е история за убийство, отмъщение и омраза, древна колкото Близкия изток. Отсега нататък Надия ал Бакари вече не е участник в разрешението на проблема. Надия е дъщеря, достойна за баща си - тоест, част от проблема. Тя е причината арабите никога да не успеят да избягат от историята си.

Иоси помагаше на Надия с най-общите въпроси по отношение на изпълнението на операцията, но в повечето случаи тя разчиташе на съветите на Сара. Габриел отначало изпитваше известни опасения относно възобновяването на тяхната дружба, но според Лавон то щеше да е от полза за операцията. Сара напомняше на Надия за злото у Зизи. И за разлика от Рена, убитата приятелка на Надия, Сара бе успяла да погледне чудовището право в очите и да го победи. Тя беше Рена, но без веригите. Възкресената Рена.

Надия възприемаше бързо, но за Габриел това не бе изненадващо. Подготовката й се улесняваше и от факта, че бе живяла двойствен живот в продължение на години - двуличието й беше втора природа. Освен това притежаваше две важни предимства пред всички други, които бяха правили опит да проникнат в сърцето на световното джихадистко движение: нейното име и нейните телохранители. Името щеше да й осигури бърз достъп и правдо-подобност на прикритието, докато телохранителите й щяха да я защитават там, където никой друг не би могъл. Единствена наследница на убит саудитски милиардер, Надия ал Бакари беше едно от най-зорко охраняваните частни лица в света. Където и да отидеше, щеше неизменно да бъде обградена от преданата си стража. Щеше да е обградена и с втори пръстен охрана на Службата. Да се достигне до нея вече щеше да е съвсем невъзможно.

Най-ценното предимство на Надия обаче бяха нейните пари. Габриел беше убеден, че щом се върне в света на джихада и тероризма, „ухажори“ ще се намерят много бързо. Предизвикателството за екипа на Габриел се състоеше в това да съумеят да изпратят парите в правилните ръце. Самата Надия им предостави името на първия потенциален кандидат. Това стана един следобед, докато се разхождаше с Габриел и Сара в градината на замъка.

- Скоро след смъртта на баща ми то^ се свърза с мен и помоли за дарение в полза на ислямска благотворителна фондация. Представи се като съдружник на баща ми.

- А фондацията му?

- Беше просто параван на Ал Кайда. Самир Абас е човекът, който ви трябва. Дори и да не е част от тази нова мрежа, със сигурност ще познава хора, които са.

- С какво се занимава?

- Работи за Трансарабска банка, в нейния клон в Цюрих. Както сигурно сами знаете, седалището на Трансарабска банка е в Дубай. Тя е една от най-големите финансови институции в Близкия изток и е предпочитана от глобалното джихадистко движение, чийто виден представител е Самир Абас. Той управлява авоарите на състоятелни близкоизточни клиенти, което му дава уникал-ната възможност да издейства от тях дарения за така наречените „благотворителни фондации“.

- Вие имате ли пари в Трансарабска банка?

- Понастоящем не.

- Може би е време да си откриете сметка там. Не е нужно да внасяте кой знае каква сума в нея. Просто колкото да привлечете вниманието на Самир.

- Колко да вложа?

- Можете ли да заделите сто милиона?

- Сто милиона? - Тя поклати глава. - Баща ми никога не би им дал толкова пари.

- А колко би им дал?

- Нека са двеста милиона. - Тя се усмихна. - Така Абас ще разбере, че сме сериозни.

Дванайсет часа след този разговор Габриел бе изпратил екип в Цюрих, а Самир Абас, експертът по управление на авоари за дубайската Трансарабска банка, беше обект на наблюдение със специални разузнавателни средства. Ели Лавон остана в Тревил, за да обмисли и последните детайли по операцията, включително и деликатния въпрос как една установила се да живее в Париж саудитска биз-несдама може да започне да финансира терористична групировка, без да привлече вниманието на властите във Франция и другите европейски държави. Посредством тайното финансиране на арабското реформистко движение Надия вече им бе показала как е възможно да стане това. Сега на Габриел му оставаше да намери отнякъде картина и доброволец съучастник. Което обясняваше защо тъкмо на Бъдни вечер, когато цяла Франция се подготвяше за неколкодневни празнични гуляи, той помоли Ели да го закара до Гар дю Hop. Имаше билет за влака в 15,15 ч. за Лондон и убийствено главоболие поради недостиг на сън. Лавон беше по-напрегнат от обичайното за такъв ранен етап от операцията. Неженен и безд'етен, той винаги бе потиснат по време на големите празници.