Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Имате думата ми - отвърна той без никакво колебание.

- Думата на убиеца на моя баща.

- Опасявам се, че не съм способен да променя миналото.

- Така е - каза тя. - Но можете да влияете върху бъдещето.

Тя шогледна Ели Лавон, който добре съумяваше да прикрие недоволството си от развитието на разговора, а после насочи поглед през прозореца към терасовидната градина.

- Имаме още малко време до падането на нощта - каза тя след дълго мълчание. - Нека се поразходим, господин Алон. Има още нещо, което се налага да споделя с вас.

Двамата тръгнаха по чакълената алея, от двете страни на която се полюшваха високи кипариси. Надия вървеше от дясната страна на Габриел. Първоначално тя сякаш внимаваше да не е твърде близо до него, но когато навлязоха по-дълбоко в градината, Лавон забеляза как дискретно го хвана под ръка. Тя се спря веднъж, сякаш принудена от тежестта на думите, които изричаше, а после втори път край неработещия фонтан в средата на градината. После седна на ръба и в продължение на няколко минути прокарваше като дете пръсти по повърхността на водата. Небето бързо потъмняваше. Лавон почти не ги виждаше. Забеляза как Габриел докосна за кратко с ръка бузата на Надия, след което тъмнината ги скри чак докато тръгнаха обратно по алеята към къщата. Надия бе хванала лакътя на Габриел за опора.

Когато се върнаха в салона, Алон извика останалите от екипа и „партито“ продължи. По настояване на Габриел разговаряха за всичко друго, освен за общото им минало и несигурното им бъдеще. В този момент не се водеше глобална война срещу тероризма, не се крояха планове за разбиването на нова терористична мрежа, нямаше каквато и да било причина за тревога. Имаше добро вино, хубави разговори и група близки приятели, които в действителност въобще не бяха приятели. Надия, подобно на Габриел, остана до голяма степен пасивен наблюдател на престорено сърдечната атмосфера. Като че ли все още позираше за портрет - само очите й преминаваха бавно от лице на лице, сякаш те бяха части от някакъв пъзел, който тя се опитваше да сглоби в съзнанието си. От време на време погледът й се спираше на ръцете на Габриел. Той не се притесняваше от това, вече нямаше какво да крие. За Ели Лавон и останалите от екипа беше станало ясно, че Габриел повече не таи никакви съмнения относно намеренията на Надия. Подобно на влюбени, те бяха осветили връзката си, споделяйки дълбоки тайни.

Няколко минути след седем часа Габриел даде да се разбере, че е време събирането да приключва. Надия се изправи, изглеждаше леко замаяна. Тя пожела на всички лека нощ, а после двете със Зоуи се отправиха в тъмнината към колата й. Там я очакваше Рафик ал Камал, телохранителят на баща й.

По време на пътуването обратно към Париж Надия отново говореше, без да спира - този път за новите си приятели Томас и Джени Фаулър. Габриел следеше разговора, предаван от телефона на Зоуи, а на следващата сутрин проследи на екрана мигащия маркер, който се придвижваше от площад „Конкорд“ към летище „Шарл дьо Гол“. Докато чакаше полета си, Зоуи се обади на продуцента си в Ню Йорк, за да му каже, че поне на този етап ексклузивното интервю с Ал Бакари се отлага. След това страстно прошепна на Габриел:

- Време е да си вземем довиждане, скъпи. Не се колебай да ми се обадиш, ако се нуждаеш от още нещо.

Габриел изчака, докато Зоуи се качи на самолета, и чак след това деактивира софтуера на нейното „Блекбъри“. Маркерът премигна още три пъти. След това изчезна от екрана.

СЕРЕНКУР, ФРАНЦИЯ

Операцията започна в 10,15 ч. на следващата сутрин, когато Надия ал Бакари, наследница на огромно състояние, активистка и агентка на израелското разузнаване, уведоми висшия ръководен екип, че възнамерява да сключи договор за сътрудничество с дружеството „Томас Фаулър“ - малка, но преуспяваща частна инвестиционна компания със седалище в Лондон. Същия следобед, придружавана единствено от личната си охрана, тя отиде с кола до дома на господин Фаулър - северно от Париж, за първия етап от преговорите. По-късно Надия щеше да характеризира срещата като „плодотворна и напрегната“.

Тя се върна там на следващия ден, и на по-следващия. По причини, които Габриел не сподели с останалите, той прескочи огромна част от обичайното обучение и вместо това се съсредоточи предимно върху изработването на прикритието на Надия. За нея нямаше да е трудно да свикне с него, тъй като то до голяма степен съответстваше на фактите.