Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Сигурен ли си, че искаш да го направиш?

- Да се кача на влака за Лондон на Бъдни вечер ли? Всъщност бих предпочел да се разходя дотам.

- Говорех за Надия.

- Знам, Ели.

Лавон погледна през прозореца на колата тълпата, която се стичаше към входа на гарата. Както обичайно, тя се състоеше от бизнесмени, студенти, туристи, африкански имигранти и джебчии, всичките наблюдавани зорко от тежковъоръжени френски пазители на реда. Цялата държава трепереше в очакване кога ще експлоди-ра следващата бомба. Подобно на останалата част от Европа.

- Някой ден ще ми разкриеш ли какво ти каза тя онази вечер в градината?

- Не.

Ели очакваше този отговор. При все това не успя да прикрие разочарованието си.

- От колко време работим заедно?

- От сто и петдесет години - отвърна Габриел. - И абсолютно никога не съм крил от теб каквато и да е важна информация.

- А защо го правиш сега?

- Защото тя ме помоли.

- Казал ли си на жена си?

- Казвам на жена си всичко, а жена ми не ми казва нищо. Такава е договорката ни.

- Късметлия си ти - каза Лавон. - Още една причина да не даваш обещания, които не можеш да спазиш.

- Аз винаги спазвам обещанията си, Ели.

- От това ме е страх. - Той погледна Габриел. - Сигурен ли си в нея?

- Колкото и в теб.

- Тръгвай - подкани го Лавон след малко. - Не искам да изпуснеш влака. И ако случайно се натъкнеш на самоубиец атентатор вътре, моля те, просто кажи на някой полицай. Последното, което ни трябва сега, е да гръмне някоя френска гара.

Габриел подаде на Лавон своята деветмилиметрова берета, после слезе от колата и се отправи към гишетата за билети. По някакво чудо влакът му замина и към шест часа същия следобед той вече крачеше по тротоарите на квартал Сейнт Джеймс. Ейдриън Картър по-късно щеше да открие символика в завръщането на Г абриел в Лондон, тъй като именно оттам бе започнало неговото пътешествие. В действителност обаче мотивите затова завръщане далеч не бяха толкова възвишени. Планът му да разруши мрежата на Рашид отвътре включваше една измама. И какво по-удачно място за извършването на подобен акт имаше от света на изобразителното изкуство?

СЕЙНТ ДЖЕЙМС, ЛОНДОН

Съучастникът на Габриел все още не знаеше нищо за неговите планове - което едва ли бе изненадващо предвид факта, че той не бе друг, а самият Джулиан Ишърууд, собственик на галерията „Ишърууд Файн Артс“, намираща се на Мейсънс Ярд в квартал Сейнт Джеймс. Сред стотиците картини, притежание на галерията на Джулиан, беше и „Мадоната с младенеца и Мария Магдалина“, доскоро приписвана на венецианския майстор Палма ил Векио, а понастоящем не на другиго, а на самия Тициан. В момента платното, покрито с пласт хартия, бе заключено в подземното хранилище на галерията. Самият Ишърууд вече бе започнал да ненавижда това произведение почти толкова, колкото и човека, който го бе обезобразил. Всъщност в тревожното съзнание на Джулиан Ишърууд великолепното платно се бе превърнало в своеобразен символ на неразборията в живота му.

На Ишърууд му се искаше да забрави последната есен. Беше продал само една незначителна религиозна картина на незначителен колекционер от Хюстън, придобивайки единствено хронична суха кашлица, която можеше да опразни кое да е помещение по-бързо от бомбена заплаха. На Мейсънс Ярд се носеше слух, че той е в разгара на поредната криза на възрастта - седма или осма, в зависимост дали се броеше Синият период, когато беше изоставен от девойката, която правеше кафе в ,Доста“ на „Пикадили“. Сърдечният директор на отдел,"Стари майстори“ в аукционна къща „Бонамс“ - Джеръми Краб, подхвърли, че едно парти изненада вероятно би повдигнало духа на Джулиан. Според Оливър Димбълби, позакръгления конкурент на Ишърууд от Бъри Стрийт, тази идея беше най-глупавото нещо, което бе чувал през изминалата година. „Здравето на Джули в момента е толкора крехко - обоснова се Оливър, - че едно парти изненада би могло и да го убие.“ Той предложи вместо това да изпратят на Ишърууд някоя надарена проститутка, но това бе решение, което Оливър прилагаше за абсолютно всеки проблем, бил той личен или професионален.

Следобеда, когато Габриел пристигна в Лондон, Джулиан Ишърууд затвори галерията по-рано и тъй като нямаше по-добра идея, се отправи през проливния дъжд към Дюк Стрийт, за да изпие едно питие в „Грийнс“. В компанията на Роди Хъчинсън, който по всеобщо мнение бе най-безскрупулният търговец на картини в целия Сейнт Джеймс, Ишърууд бързо пресуши цяла бутилка бургундско вино, а след това обърна и чаша бренди за свое здраве. Малко след шест той излезе с олюляване на улицата, за да си хване такси, но точно когато видя едно приближаващо, го обхвана толкова тежък пристъп на кашлица, че не успя да вдигне ръка.