Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Ели Лавон бе влязъл незабелязано в стаята и спокойно слушаше разговора, застанал край един от прозорците. Надия го изгледа съсредоточено, сякаш опитвайки се да му намери място из претъпканите чекмеджета на паметта си.

- Това ли е шефът ви? - поинтересува се тя.

- Макс ли? - Габриел бавно поклати глава. - Не, Макс не нй е шеф. Аз съм този, който е проклет с отговорността да издава заповеди. Макс е моята гузна съвест. Макс е тревожната ми душа.

- Не ми изглежда тревожен.

- Макс е професионалист. И като всички професионалисти, умее изключително добре да прикрива емоциите си.

- Като вас.

- Да, като мен.

Тя погледна Лавон и запита:

- Какво го притеснява?

- Макс смята, че съм пропуснал една стъпка. Опитва се да ме предпази от извършването на грешка, която според него ще е най-голямата в иначе безупречната ми кариера.

- Каква е тази грешка?

- Вие - каза Габриел. - Аз съм убеден, че вие сте отговорът на моите молитви, че с вас можем да работим заедно, за да елиминираме сериозната заплаха за сигурността на Запада и на Близкия изток. Ала както можете да се уверите сама, Макс е далеч по-възрастен от мен и ужасно закостенял във възгледите си. За него идеята за сътрудничество с вас е смехотворна и наивна. Смята, че като мюсюлманка от Саудитска Арабия, вие сте закърмена с омраза към евреите. Освен това е убеден, че преди всичко останало вие сте дъщеря на баща си. И подобно на него, също имате две лица. Едно, с което да се представяте на Запад, и друго, което да показвате в родината си.

Надия се усмихна за първи път.

- Може би трябва да припомните на Макс, че не ми е позволено да показвам лицето си в родината си, не и на обществени места. Ще е добре също да му припомните, че рискувам живота си ежедневно, за да променя това.

- Макс е силно подозрителен към вашите филантропски дейности и мотивите зад тях. Според него те са фасада за действителните ви намерения, които съвпадат с тези на баща ви. Макс смята, че сте джихадист. Тоест, накратко, вие сте лъжкиня.

- А може би лъжецът сте вие.

- Аз съм служител на разузнаването, Надия. Лъжата е част от професията ми.

- В момента лъжете ли ме?

- Донякъде - отвърна Габриел с нотка на разкаяние. - Боя се, че тази изтерзана душа там изобщо не се казва Макс.

- И въпреки това смята, че аз съм лъжкинята тук?

- Надява се, че не е така. Но има нужда да се увери, че всички сме на една страна, преди този разговор да продължи по-нататък.

- На чия страна по-точно?

- Страната на ангелите, разбира се.

- Ангелите, които хладнокръвно ликвидираха баща ми?

- Пак употребихте тази дума. Надия, баща ви не беше ликвидиран. Той беше убит от свой враг на бойно поле, което сам бе избрал. Загина мъченически за великия джихад. За съжаление, войнствената идеология, коятс разпространяваше, не загина заедно с него. Тя продължава да живее в един полумесец, обладан от свещена ярост и простиращ се от племенните райони на Пакистан до улиците на Лондон. Както и в една нова терористична мрежа в планините на Йемен. Тази мрежа има харизма-тичен лидер, умел стратег и готови на всичко шахиди. Липсва й нещо, което вие можете да осигурите.

- Пари - каза Надия.

- Пари - потвърди Габриел. - Въпросът е дали вие наистина се опитвате да промените облика на Близкия изток, или в действителност вървите по стъпките на баща си.

Надия не отговори веднага.

- Опасявам се, че ще се наложи да откриете отговора на този въпрос без моя помощ - най-сетне каза тя, - тъй като вашият малък разпит официално приключи. Ако искате нещо от мен, предлагам, да ми кажете какво е. Й. имайте предвид, че няма да ви чакам дълго. Може да се- питате каква е моята позиция, но уверявам ви, не бива да изпитвате никакви съмнения относно възгледите на началника на охраната ми. Рафик ал Камал е ревностен уахабист и все още е предан на баща ми. Ако питате мен, той вече е започнал да изпитва подозрения за случващото се тук.

СЕРЕНКУР, ФРАНЦИЯ

Всички от екипа излязоха бавно от стаята, с изключение на Ели Лавон, който остана край прозорците, и Габриел, който седна на освободеното от Сара място. Известно време той гледа Надия, почтително смълчан. После със сериозен тон, заимстван от Шамрон, започна да й разказва за харизматичния ислямски духовник на име Рашид ал Хусейни, за обещаващата операция на ЦРУ, която се бе обърнала изцяло наопаки, и за смъртоносната терористична мрежа, която страдаше от недостиг на средства за постигане на висшите си цели. Изложението бе извънредно изчерпателно. Когато Габриел приключи, слабото есенно слънце вече се бе скрило и стаята тънеше в сумрак. Лавон се бе превърнал в тъмен силует, чиято разрешена коса наподобяваше ореол. Надия остана да седи неподвижно в края на дългото канапе. Краката й бяха свити под нея, а ръцете - скръстени под гърдите. Тъмните й очи бяха вгледани в Габриел, без да мигат, сякаш позираше за портрет. Портрет на разбудена жена, помисли си той, маслени бои върху платно, дело на неизвестен автор.