Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Сара се държеше така, сякаш за първи път чуваше историята. Надия се обърна към нея, за кратко я изгледа изпитателно, а после отново се обърна към Габриел.

- Не е било случайност, че тези четирима души са се озовали на Сен Бартелеми по едно и също време. Виждате ли, Надия, всички те са служители на разузнавателни служби. Томас, Джени и Ема работят за службата за външно разузнаване на Израел, както и самият аз. Сара работи за ЦРУ. Познанията й в изобразителното изкуство обаче са съвсем реални, което обяснява защо е била избрана за операцията срещу „Ей Ей Би Холдингс“. Подоб-но на вас, Надия, вашият баща е бил прикрит филантроп. За съжаление, неговата благотворителност е била насочена към войнствената част на ислямския свят. Подкрепял е със средства подбудителите, вербовчиците и самите членове на терористични групировки. Когато баща ви научил истината за Сара, той я предал на терористите, за да я измъчват и убият. Но вие самата знаехте това, нали, Надия? Именно затова бяхте толкова изненадана да видите, че вашата приятелка Сара е все още сред живите.

- Още не сте ми казали вашето име.

- За момента моето име е без значение. Самият аз предпочитам да гледам на себе си като на събирач на искрици. - Той направи пауза и добави: - Също като вас, Надия.

- Не ви разбирам.

- Някои от нашите стародавни равини са вярвали, че когато Бог създавал Вселената, Той поставил небесната си светлина в специални небесни съдове. Мирозданието обаче започнало да се развива не според Божия план и станало произшествие. Съдовете били счупени и цялата Вселена се изпълнила с искрици божествена светлина и отломки от съдовете. Равините вярвали, че целта на Мирозданието нямало как да бъде осъществена, докато всички тези искрици не бъдат събрани отново на едно място. Ние наричаме това Тикун Олам, или „Поправяне на света“. Хората в тази стая дават всичко от себе си, за да възстановяват света, Надия. Убедени сме, че същото се отнася и за вас. Вие се опитвате да съберете парчетата омраза, разпръсквани от уахабистките проповедници. Опитвате се да поправите щетите от подкрепата, която е оказвал вашият баща за тероризма. Ние се възхищаваме на усилията ви. И желаем да ви помогнем.

- Как сте узнали всичко това за мен?

- Наблюдаваме ви от дълго време.

- Защо?

- От предпазливост - отговори Габриел. - След като баща ви беше убит в Кан, ние започнахме да се опасяваме, че ще се опитате да изпълните заканата си за отмъщение. А последното, от което се нуждае светът в момента, е една богата саудитка да започне да пълни джобовете на терористите. Страховете ни нараснаха значително, когато вие дискретно наехте бившия офицер от разузнаването на Саудитска Арабия Файсал Кахтани да разследва обстоятелствата около смъртта на баща ви. В своя доклад господин Кахтани написа, че баща ви е бил убит от израелските тайни служби с благословията на ЦРУ и американския президент. След това ви разказа най-подробно за отношенията на вашия баща със световното джихадистко движение и подкрепата, която му е оказвал. - Габриел направи пауза. - Аз самият винаги съм се питал какво у баща ви най-силно ви е безпокояло, Надия. Че е бил масов убиец или че ви е лъгал. Човек може да бъде особено травмиран, когато научи, че родителят му съзнателно го е подвеждал цял живот.

Надия не отвърна нищо. Габриел продължи нататък:

- Ние знаем какво ви е казал господин Кахтани, понеже той разказа абсолютно същото и пред нас в замяна на сто хиляди американски долара, преведени по посочена от него сметка в швейцарска банка. - Габриел си позволи кратка усмивка. - Господин Кахтани е човек с безупречни източници, но лоялността му е непостоянна. Освен това има особена слабост към красиви дами професиона-листки.

- Информацията отговаря ли на истината?

- Коя част по-точно ви интересува?

- Онази, според която израелските тайни служби са ликвидирали баща ми с благословията на ЦРУ и американския президент.

Габриел хвърли поглед към Зоуи, която удивително умело успяваше да прикрие любопитството си. След като бе изпълнила своята задача, трябваше да й даде дискретен знак да се оттегли. Но Габриел реши да й позволи да остане още. Мотивите му бяха изцяло себични. Той добре съзнаваше връзката, която се бе формирала между двете жени. Осъзнаваше също, че Зоуи можеше да е силен коз за окончателното осъществяване на целта им. Със самото си присъствие Зоуи придаваше легитимност на каузата на Габриел и почтеност на намеренията му.