Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Казвам се Джени Фаулър - представи се Римона Щерн. - Много се радвам, че решихте да приемете поканата ни. Моля, заповядайте вътре, преди всички да сме умрели от студ.

Първият етап от пътуването на Надия бе завършил. Всички заедно се отправиха към входната врата. Телохранителят понечи да тръгне с тях, но Надия дискретно го възпря, след което тихо му каза нещо на арабски. Ако смяташе, че домакините не са разбрали думите й, със сигурност се лъжеше. И двамата Фаулър отлично владееха арабски, владееше го и дребничката тъмнокоса жена, която ги очакваше под полилея в разкошното главно фоайе. Когато я видя, Надия отново леко сключи вежди, сякаш в съзнанието й изплува смътен спомен.

- Казвам се Ема - представи се Дина Сарид. - Приятелка съм на семейство Фаулър. Приятно ми е да се запознаем.

Надия пое протегнатата ръка, с което завърши следващия етап от пътуването си, и позволи на Дина да я въведе в сводестата зала. Пред редицата високи френски врати, загледана в красивата терасовидна градина, стоеше жена със светлоруса коса и кожа с цвят на алабастър. При звука на приближаващите стъпки тя бавно се обърна и изгледа продължително Надия с безизразните си сини очи. Не си направи труда да се представи с фалшиво име. Не би било уместно.

- Здравейте, Надия - най-накрая каза Сара Банкрофт. - Чудесно е, че се срещаме отново.

Надия отстъпи леко и за първи път на лицето й се изписа уйлаха.

- Боже мой! - възкликна тя след миг колебание. - Нима наистина сте вие? Боях се, че сте...

- Мъртва?

Надия не отговори. Очите й се движеха бавно от лице на лице, преди накрая да се спрат на Зоуи.

- Знаете ли кои са тези хора?

- Разбира се.

- За тях ли работите?

- Работя за Си Ен Би Си в Ню Йорк.

- Тогава защо сте тук?

- Те искат да разговарят с вас. Нямаше друг начин.

Надия сякаш прие обяснението, поне на този етап.

Погледът й отново обходи залата. Този път се спря на Сара.

- Не разбирам.

- Опитвате да промените ислямския свят, Надия. А ние желаем да ви помогнем.

- Но кои сте вие?

- Аз съм Сара Банкрофт. Американката, която продаде на баща ви картина на Ван Гог. След това той ми предложи работа като шеф на художествения му отдел. Придружих ви на ежегодното зимно пътешествие из Карибско море. След това се оттеглих.

- Таен агент ли сте? - попита Надия, но вместо отговор, Сара протегна ръка. Пътуването на Надия вече беше към края си. Оставаше й само още една спирка. Последното запознанство.

СЕРЕНКУР, ФРАНЦИЯ

С внушителни двойни врати от голямата зала бе отделен по-малък и неофициален салон, по стените с рафтове с книги и мека мебел пред голямата каменна камина. Беше едновременно уютен и потаен - място, където са били открадвани целувки, изповядвани грехове и сключвани тайни съюзи. След като Сара я въведе там, Надия обиколи разсеяно помещението, а после се настани в единия край на дълго канапе. Зоуи седна в другия край сякаш за равновесие, а Сара - срещу тях, с ръце в скута и леко извърната встрани глава. Другите членове на екипа се настаниха удобно на различни места в помещението и сякаш възобновиха празненството, прекъснато от появата на Надия. Единственото изключение беше Габриел, който стоеше прав пред незапалената камина. Бе подпрял брадичката си с ръка и наклонил глава на една страна. В този момент се опитваше да реши как е най-добре да отговори на простия въпрос, който Надия му бе задала при влизането му в стаята. Сякаш изнервена от неговото мълчание, тя повтори въпроса си настоятелно:

- Кои сте вие?

Габриел свали ръка от брадичката си и започна с жестове да представя присъстващите.

- Това са семейство Фаулър, Томас и Джени. Томас печели парите. Джени ги харчи. Меланхоличната млада жена в ъгъла се казва Ема. Двамата с Томас са стари приятели. Всъщност някога са били любовници и до ден днешен, когато я обземе мрачно настроение, Джени подозира, че все още са такива. - Той направи пауза и постави длан на рамото на Сара. - Тази жена, разбира се, я помните. Това е Сара, нашата звезда. Сара има повече дипломи от всички нас, взети заедно. Въпреки скъпото си образование, платено от гузния й баща, тя работеше в една непретенциозна художествена галерия в Лондон. Именно там преди няколко години вашият баща влязъл, търсейки картина на Ван Гог, единствения художник, който липсвал дотогава в колекцията му. Останал толкова впечатлен от Сара, че скоро уволнил дългогодишния си консултант по изобразително изкуство и предложил длъжността на нея срещу неколкократно по-високо заплащане от това, което получавала в галерията. Освен това я поканил да придружи семейството му на круиз из Карибско море на борда на „Александра“. Доколкото си спомням, първоначално вие сте се отнасяли доста студено към Сара. Но още преди да пристигнете на очарователния остров Сен Бартелеми, двете вече сте били близки приятелки. Бих казал дори - довереници.