Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Ако не бяха двамата полицаи, застанали на ъгъла, едва ли на някого би хрумнало, че на това място може да се е случило нещо ужасно. За момент Габриел съжали, че е дошъл, но тъкмо когато реши да си тръгва, неочаквано пристигна закодиран имейл от екипа му в Серенкур и повдигна духа му. В него се казваше, че Надия ал Бакари, дъщерята на човека, когото Габриел бе убил на старото пристанище в Кан, току-що е отменила свое пътуване до Санкт Петербург. Габриел прибра телефона в джоба на якето си и продължи да крачи под светлината на уличните лампи. Завесата, която скриваше бъдещето му, бе разкъсана надве. Той видя красива жена с гарвановочер-ни коси да пресича двора на едно шато северно от Париж. И един старец, който седи сам в апартамент в Монмартър, изтерзан от тревога.

ПАРИЖ

Надия ал Бакари лично позвъни на Зоуи Рийд в 10,22 ч. на следващата сутрин, за да я покани на чай в луксоз-ното си жилище на авеню „Фош“. Зоуи учтиво отклони поканата. Вече имаше други планове.

- Ще прекарам следобеда със стар приятел от Лондон. Той направи куп пари от дялови инвестиции и си купи шато в департамента Вал д’Оаз. Опасявам се, че е организирал малко празненство в моя чест.

- За рождения ви ден?

- Как се досетихте?

- Моята охрана дискретно ви провери преди обяда в „Крийон“. Днес навършвате трийсет...

- Не го изричайте на глас! Опитвам се да убедя себе си, че е само лош сън.

Надия се засмя. После попита за името на лондонския приятел на Зоуи.

- Фаулър. Томас Фаулър.

- С каква фирма работи?

- Томас не работи с фирми. Държи много на независимостта си. Впрочем вие сте се запознали с него преди няколко години на някой от френските карибски острови. Не помня на кой точно. Сен Бартелеми, ако не се лъжа. Или Антигуа.

- Никога не съм стъпвала на Антигуа.

- Значи, трябва да е било на Сен Бартелеми.

Последва мълчание.

- Там ли сте още? - запита Зоуи.

- Да, тук съм.

- Да не би нещо да не е наред?

- Къде точно сме се запознали?

- В бар край един от плажовете.

- Кой бар?

- Не си спомням.

- Край кой плаж?

- Томас не уточни.

- А сам ли е бил Томас през този ден?

- Бил със съпругата си. Прекрасна жена. Може би е леко войнствена, но сигурно защото смята, че трябва да защитава територията си.

- Територията?

- Все пак е съпруга на милиардер.

Настъпи ново мълчание, по-дълго от първото.

- Боя се, че не си го спомням.

- Но той определено ви помни.

- Опишете го, ако обичате.

- Доста висок мъж. Строен като улична лампа. Интересна личност, започне ли човек да го опознава. Мисля, че преди години е сключил някаква сделка със съдружник на баща ви.

- Спомняте ли си името на този съдружник?

- Защо сама не попитате Томас?

- Какво по-точно предлагате, Зоуи?

На втория етаж в Тревил имаше мрачна музикална стая със стени, покрити с червена коприна, и прозорци с пищни завеси. В единия край на помещението стоеше клавесин с позлатени орнаменти и пасторална картина, нарисувана с маслени бои на капака. В другия беше поставена орехова маса от времето на Френския ренесанс. На нея бяха седнали Габриел и Ели Лавон и се взираха в екраните на два преносими компютъра. На единия се виждаше премигваща светлинка, която показваше местоположението и надморската височина на Зоуи Рийд. На другия вървеше запис на разговора, който тя бе провела с Надия ал Бакари в 10,22 ч. Десет пъти вече Габриел и Ели бяха изслушали записа. И десетте не бяха открили причина да не продължат операцията. Часът бе вече 11,55. Лавон се намръщи, защото Габриел пусна записа за пореден път.

- Спомняте ли си името на този съдружник?

- Защо сама не попитате Томас?

- Какво по-точно предлагате, Зоуи?

- Предлагам да дойдете на празненството. Знам, че Томас истински ще се зарадва, а и това ще ни даде възможност да прекараме още малко време заедно.

- Боя се, че няма да е уместно.

- Защо?

- Защото вашият приятел... Простете, Зоуи, но кажете ми името му още веднъж.

- Томас Фаулър. Като героя от романа на Греъм Грийн 4.

- На кого?

- Няма значение. Важното е да дойдете.

- Не искам да се натрапвам.

- В никакъв случай няма да се натрапите! Пък и рожденият ден е мой. Настоявам.

- Къде по-точно се намира домът на приятеля ви?

- Съвсем близо до Париж. Хотелът ми осигури кола.

- Откажете я. Ще отидем с моята. Така ще имаме възможност да поговорим.