Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Хубаво е да те видя, синко. Мислех, че срещата ни в Корнуол миналото лято ще бъде последната.

- А аз се надявах да е последната.

- Не можеш ли поне да се престориш, че уважаваш онова, което изпитвам?

- Не.

Шамрон запали нова цигара със старата си запалка „Зипо“ и нарочно издуха струя дим към Габриел.

- Колко красноречиво - отбеляза Габриел.

- Думите понякога ми убягват. За щастие неприятелите ми винаги са на разположение. За пореден път те успяха да те върнат на булевард „Цар Саул“, където ти е мястото.

- Това ще е само временно.

- Ах, да - съгласи се Шамрон бързо. - Разбира се, нашето споразумение е само временно.

Габриел отиде до френския прозорец, гледащ към улица „Лепик“, и отвори вратата. Струя хладен въздух нахлу в.помещението ведно с шума на вечерния трафик.

- Налага ли се? - запита Шамрон начумерено. - Лекарят ми каза да избягвам да стоя на течение.

- А моят каза да избягвам пасивното пушене. Благодарение на теб дробовете ми са като на човек, изпушващ по четиридесет цигари дневно.

- Някой ден ще трябва да престанеш да ме виниш за всяко нещо, което не върви в живота ти.

- Защо?

- Защото е контрапродуктивно.

- Но пък е и истина.

- По мое мнение истината е най-добре да се избягва. Тя неизменно води до ненужни усложнения.

Габриел затвори вратата, заглушавайки шума от трафика, и попита Шамрон защо е дошъл в Париж.

- Узи сметна, че ще ти е нужна малко помощ на място.

- Защо не ме е предупредил, че идваш?

- Сигурно е забравил.

- Той всъщност знае ли, че си тук?

- Не - Габриел не успя да се въздържи и се усмихна.

- Да пробваме отново, Ари. Защо си в Париж?

- Притеснявах се.

- За операцията ли?

- За теб - каза Шамрон. - Това значи да си баща. Човек се тревожи за децата си до сетния си дъх.

- Боя се, че за бащинството не мога да кажа нищо.

- Прости ми, синко - каза Шамрон след минута. - Не трябваше да говоря така. В края на краищата аз също нося вина.

Той се изправи с усилие и помагайки си с бастуна, отиде до кухнята. По плота бяха пръснати частите на разглобена преса за кафе, имаше също празен чайник и отворен пакет „Карт Ноар“. Шамрон направи опит да запали газовата печка, но бързо вдигна ръце в знак, че се предава. Габриел го побутна с лакът към масичката за кафе и внимателно приближи отворения пакет с кафе към носа си. Миришеше на прах.

- Ако не се лъжа - каза Шамрон, отпускайки се на стола, - от това кафе пихме последния път, когато бяхме тук.

- В съседния блок има магазинче. Ще издържиш ли още малко сам, докато се върна?

С пренебрежителен жест на дланта Шамрон показа, че и това кафе е добро. Габриел напълни чайника с вода и го постави на печката.

- Все още има нещо, което не проумявам - подхвана Шамрон, наблюдавайки го внимателно.

- Всъщност не е никак сложно, Ари. Първо сипваш кафето, после добавяш водата и след това натискаш буталото.

- Имах предвид Ковънт Гардън Маркет. Защо си го последвал? Защо просто не предупреди Греъм Сиймор и не се върна в къщата си край морето?

Габриел не отговори.

- Ще ми позволиш ли да предположа?

- Ако настояваш.

- Тръгнал си след него, понеже си наясно, че британците нямат нито смелостта, нито решителността да го спрат сами. Европейските ни приятели са изпаднали в същинска екзистенциална криза. И съм убеден, че това е една от причините толкова да ни ненавиждат. Ние имаме цел. Вярваме, че каузата ни е справедлива. Те вече не вярват в нищо, освен в трийсет и пет часовата си работна седмица, в глобалното затопляне и в шестседмичния годишен отпуск, прекаран някъде на юг. Онова, което не мога да проумея, е защо ти реши да живееш сред тях.

- Защото е имало време, когато са вярвали в Бог и вярата ги е вдъхновявала да рисуват като ангели.

- Прав си - каза Шамрон. - Но в Бог днес вярват почти само джихадистите. За съжаление, тяхната вяра се корени в уахабистката нетърпимост и се подхранва със саудитски пари. След атентатите от 11 септември Саудитците обещаха да сложат край на пропагандата, която създаде Бин Даден и Ал Кайда. Сега обаче, само десет години по-късно, саудитски пари отново започнаха да подклаждат омразата, а американците не отронват и думичка по въпроса.

-Внушили са си, че Саудитците са ключов партньор в борбата срещу тероризма .

- Каква заблуда! - каза Шамрон. - Но вината не е само тяхна. Не само петрол тече от Саудитска Арабия към Запада, а и немалко секретна информация. Саудитското разузнаване непрекъснато изпраща на ЦРУ и европейските разузнавателни служби данни за потенциални заговори и подозрителни личности. Някои от тях наистина са ни от полза, но по-голямата част са напълно безполезни.