Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Затова ли сте напуснали Лондон? Заради парите?

- Имах и други съображения.

- Какви?

- За каквито рядко споделям в професионална обстановка.

- В такъв случай вероятно става дума за мъж - каза Надия с помирителен тон.

- Доста сте проницателна.

- Така е. - Надия протегна ръка към чашата с вино, но се спря. - Не пътувам често до Саудитска Арабия -неочаквано каза тя. - Веднъж на три или четири месеца, не повече. А когато отида там, не се задържам дълго.

- Защо?

- Поради причини, за които навярно се досещате. -Надия сякаш подбираше следващите си думи с особено внимание. - Законите и обичаите на исляма и на Саудитска Арабия са много стари и изключително важни за нашето общество. А аз открих тайната как да се оправям в тази система по такъв начин, че да ръководя бизнеса си с минимални притеснения.

- А останалите ваши сънароднички?

- Какво за тях?

- Повечето нямат вашия късмет. Жените в Саудитска Арабия се считат за собственост на мъжете, не за личности. Повечето от тях прекарват целия си живот зад заключени врати. Не им се разрешава да карат кола. Не могат да излизат на публично място, без да са придружени от мъж и без предварително да са се скрили целите в абая и никаб. Не им се позволява да пътуват - дори из страната, без най-напред да са получили съгласието на баща си или по-големия си брат. Биват убивани, когато „донесат срам за семейството си“ или демонстрират „неислямско поведение“, а прелюбодейството се наказва с пребиване с камъни. В люлката на исляма жените не могат дори да пристъпят в джамия, с изключение на тези в Мека и Медина. Което е странно, понеже самият пророк Мохамед е бил нещо като феминист. „Отнасяйте се добре с жените си и бъдете обичливи към тях - казал е Пророкът, - понеже те са ваши другари в живота и предани помощници.“

Надия оправи някаква невидима гънка на покривката.

- Възхищавам се на прямотата ви, Зоуи. В опитите да си осигурят важно интервю, повечето журналисти биха прибягнали до изтъркани фрази и ласкателства.

- Мога и това, ако предпочитате.

- Предпочитам искреността. Тя определено ни липсва в Саудитска Арабия. Нещо повече, ние я избягваме на всяка цена. - Надия извърна поглед към прозорците. Навън се бе стъмнило достатъчно, за да види призрачното си отражение в стъклото. - Не съм си давала сметка, че проявявате такъв интерес към положението на жените мюсюлманки - меко каза тя. - В досегашните ви материали няма признаци за това.

- Колко от тях сте прочели?

- Всичките - каза Надия. - Имаше много истории за корумпирани бизнесмени, но нито една за участта на жените мюсюлманки.

- Интересувам се от правата на всички жени, независимо от тяхната вяра. - Зоуи направи пауза и после добави провокативно: - Бих допуснала, че човек с вашето положение също би проявявал подобен интерес.

- Защо бихте го допуснали?

- Защото имате властта и влиянието да бъдете важен пример.

- Аз ръководя голяма компания, Зоуи. Нямам нито време, нито желание да се включвам в политиката.

- А вие нямате ли своя?

- Своя какво?

- Политика.

- Аз съм гражданка на Саудитска Арабия - отвърна Надия. - Ние имаме крал, не политика. Освен това в Близкия изток политиката може да бъде нещо много опасно.

- Вашият баща заради политика ли беше убит? - предпазливо запита Зоуи.

Надия се обърна отново към нея и я изгледа продължително.

- Не знам защо убиха баща ми. Едва ли изобщо някой знае. С изключение на убийците му, разбира се.

Настъпи тягостно мълчание. След секунди то бе нарушено от отварянето на врата. Влязоха двама сервитьори, носещи подноси с кафе и сладки. След тях влязоха шефът на охраната Рафик ал Камал и мадам Дюбоа, която почука с върха на пръста си по ръчния си часовник „Картие“, за да им подскаже, че срещата е продължила достатъчно дълго. Зоуи се опасяваше, че Надия може наистина да прекрати срещата. Вместо това обаче тя с властен жест нареди на всички да напуснат стаята. Позволи на единия сервитьор да остави кафето. Пиеше го черно, със значително количество захар.

- Такива въпроси ли планирате да ми задавате и пред камерата? За правата на жените в Саудитска Арабия? За кончината на баща ми?

- Ние не разкриваме въпросите си преди самото интервю.

- Хайде, Зоуи. И двете знаем как стават тези неща.

Зоуи се замисли.

- Ако не ви задам въпрос за баща ви, вероятно ще ме обвинят в професионална небрежност. Тъкмо това ви прави толкова желан събеседник.

- По-скоро ме прави жена без баща. - Надия извади пакет „Вирджиния Слимс“ от дамската си чайтичка и запали цигара със семпла позлатена запалка.