Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Последва разгръщане на салфетки, отваряне и затваряне на врати, скрита размяна на погледи и приглушени инструкции на френски и арабски. Накрая, по настояване на Надия, телохранителите се оттеглиха в коридора заедно с мадам Дюбоа, която бе видимо притеснена от мисълта, че оставя работодателката си в компанията на известната репортерка. Сомелиерът сипа няколко капки „Монтраше“ в чашата на Надия. Тя одобри виното, а после погледна оставеното на масата „Блекбъри“ на Зоуи, сякаш бе неканен гост.

- Бихте ли го изключили? - помоли тя, стараейки се думите й да не прозвучат остро. - В днешно време човек трябва да е предпазлив, що се отнася до електронните устройства. Никога не се знае кой би могъл да подслушва.

- Напълно ви разбирам - съгласи се Зоуи.

Надия остави чашата си на масата и каза:

- Убедена съм.

Ако не беше добре скритият миниатюрен предавател в хотелския апартамент, последните й думи - едновременно невинни и злокобни - сигурно щяха да са последните чути от средния на ръст мъж, крачещ из помещенията на едно шато северно от Париж. С натискане на няколко клавиша на неговия преносим компютър той възстанови аудиосигнала след краткото прекъсване. В двора на „Крийон“ влюбената двойка от Монреал бе вече заменена от две жени в средата на трийсетте. Едната имаше кафеникава коса и широк ханш. Другата беше тъмнокоса и ходеше с леко накуцване. Тя се преструваше, че чете лъскаво парижко модно списание. Това, изглежда, й помагаше донякъде да заглуши часовника, който неумолимо тиктакаше в съзнанието й.

ПАРИЖ

Понякога вербуването е като съблазняване, друг път е на границата на изнудването, но има и случаи, когато прилича на балет. Дори и Ари Шамрон обаче, който повече от всички други бе обитавал света на тайните служби, впоследствие щеше да признае, че никога не е бил свидетел на нещо, което дори малко да наподобява вербуването на Надия ал Бакари. След като изслуша „встъпителната част“ по засекретен канал от кабинета си на булевард „Цар Саул“, той я определи като един от най-големите шедьоври на полевата дейност. Това бе особено високо признание предвид факта, че самата вербуваща беше представител на професия, към която Шамрон изпитваше единствено презрение.

Габриел бе инструктирал Зоуи да напредва с бавни стъпки и тя правеше точно това. През първия час на разговора, докато сервитьори влизаха и излизаха безмълвно от хотелския апартамент, Зоуи задаваше на Надия внимателно подбрани въпроси за множеството промени, които тя бе въвела в инвестиционния профил на Ей Ей Би, както и за трудностите пред компанията, които се дължаха на нескончаемата глобална рецесия. За огромна изненада на Габриел, саможивата саудитска наследница се оказа интересен и прям събеседник, и то доста мъдър за своите трийсет и три години. Не се долавяше и помен от напрежение, докато в един момент Зоуи непринудено попита Надия колко често пътува до Саудитска Арабия. Въпросът предизвика първото за тази среща неловко мълчание. Реакцията на Надия бе точно според очакванията на Габриел. Тя изгледа Зоуи с бездънните си тъмни очи, а след това отговори с въпрос:

- А вие самата били ли сте в Саудитска Арабия?

- Веднъж - отвърна Зоуи.

- По работа ли?

- Има ли друга причина един западняк да ходи до Саудитска Арабия?

- Едва ли. - Изражението на Надия омекна. - Къде по-точно ходихте?

- Изкарах два дни в Рияд. После отидох до пустинята Руб ел Хали, за да разгледам новия проект на саудитската компания „Арамко“ за добив на нефт в Шайба. Беше наистина впечатляващо.

- Всъщност в материалите си вие го описахте като „технологично чудо, което ще гарантира господството на Саудитска Арабия на световния нефтен пазар за поне още едно поколение“. - Надия се усмихна за миг. - Наистина ли смятахте, че ще склоня да разговарям с вас, без преди това да съм се запознала с работата ви? В края на краищата вие имате сериозна репутация.

- На какъв човек?

- Безскрупулен - отвърна Надия без никакво колебание. - Говори се, че имате пуритански възгледи. Че обичате да съсипвате фирми и началници, които прекрачат границата на закона.

- Вече не се занимавам с това. Сега съм телевизионер. И не правя журналистическо разследване. Просто разговаряме.

- Не ви ли липсва работата като истински журналист?

- Искате да кажете, журналист за печатно издание.

- Точно така.

- Понякога - призна Зоуи. - Но после правя справка за банковата си сметка и ме обземат далеч по-приятни емоции.