Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Поне бихте ли й предали молбата ми?

- Ще я предам - отвърна французойката, - но шансовете да я удовлетвори са незначителни.

- Но все пак са над нулата, нали? - попита Зоуи обнадеждено.

- Да не си играем на словесни игрички, госпожице Рийд. Под нивото и на двете ни е.

Последната реплика на мадам Дюбоа предизвика изблик на дълго чакан смях в Тревил - френско имение от осемнайсети век, разположено на север от Париж, в непосредствена близост до селцето Серенкур. Скрито от любопитните погледи зад четириметрова стена, то имаше плувен басейн, два тенис корта, трийсет и два акра поддържани градини и четиринайсет разточително обзаведени спални. Габриел го бе наел от името на германска високотехнологична фирма, която съществуваше единствено във въображението на юристите от Службата. Всяка сметка оттук се изпращаше до Ари Шамрон на булевард „Цар Саул“. При по-нормални обстоятелства Шамрон сигурно щеше да бърчи чело заради тлъстите суми. Сега обаче с най-голямо удоволствие той препращаше сметките към Лангли, откъдето бяха поели ангажимент да покриват всички разноски по операцията.

През следващите няколко дни Габриел и неговият екип предимно следяха телефона на Зоуи, който сега функционираше като неуморен малък електронен таен агент в джоба й. Благодарение на него те знаеха точните координати на местоположението й. А когато пътуваше, знаеха даже скоростта, с която се движеше. Знаеха кога купува сутрешното си кафе в „Старбъкс“, кога е в задръстване някъде из нюйоркските улици и кога се ядосва на продуцентите си (което ставаше често). С проследяване на активността й в интернет те научиха, че възнамерява да започне ремонт на апартамента си в Ъпър Уест Сайд. От електронната й поща разбраха, че има редица ухажори, сред които и някакъв милионер, търгуващ с облигации, който - макар в момента да понасяше тежки загуби - успяваше да отдели време, за да й пише два пъти дневно. Усещаше се, че въпреки всичките успехи, Зоуи не се чувстваше твърде щастлива в Съединените щати. Често им прошепваше кодирани поздрави. Нощем сънят й бе накъсван от кошмари.

В срещите си с хората тя демонстрираше хладнокръвие и несломима воля. А малцината избрани, които имаха привилегията да проследят как тя съблазнява французойката, имаха възможността да се уверят за пореден път, че Зоуи е най-талантливият самороден таен агент, когото някога бяха срещали. Подходът й съчетаваше обиграни до съвършенство умения и непоколебимо упорство. Зоуи ласкаеше, Зоуи придумваше, а в края на един труден телефонен разговор дори успя да пророни няколко сълзи. Но мадам Дюбоа се оказа повече от достоен съперник. След около седмица тя обяви, че преговорите им са стигнали до задънена улица, ала само два дни по-късно самата тя ги възобнови, неочаквано изпращайки на журналистката подробен въпросник. Зоуи го попълни на перфектен френски и го изпрати обратно още на следващата сутрин, след което мадам Дюбоа запази радиомълчание. В Тревил екипът на Габриел изпадна в нехарактерно отчаяние, когато няколко безценни дни преминаха един след друг, без телефонът да иззвъни. Единствено Зоуи остана оптимист. В кариерата си тя бе участвала много-кратно в подобни игри на съблазняване и знаеше, че кукичката е пусната, където трябва. „Имай търпение, скъпи - каза тя на Габриел късно една вечер, докато нейното „Блекбъри“ се зареждаше на нощната масичка. - Въпрос на време е да капитулира.“

Предсказанието на Зоуи беше вярно, макар че французойката щеше да изчака още двайсет и четири часа, преди най-сетне да оповести условията на капитулацията си. Направи го под формата на неохотна покана. Обясни, че поради неочаквана отмяна на друга среща госпожица Ал Бакари щяла да бъде свободна за обяд след два дни. Все още ли госпожица Рийд би желала да дойде до Париж предвид краткия срок? Ненадминат професионалист, Зоуи изчака деветдесет минути, преди да върне обаждането и да приеме поканата.

- Да изясним нещо още отсега - каза мадам Дюбоа.

- Това няма да е интервю. Обядът ще премине, без да записвате разговора. Ако госпожица Ал Бакари прецени, че се чувства удобно във ваше присъствие, тя сама ще премине към следващата стъпка.

- Къде ще се срещнем?

- Както сигурно се досещате, за госпожица Ал Бакари е доста трудно да провежда работни срещи в ресторанти. Затова си позволихме да наемем апартамент „Луи XV“ в хотел „Крийон“. Тя ще ви очаква там в тринайсет и трийсет. Госпожица Ал Бакари настоява да поеме сметката. Това е едно от личните й правила.