Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Зоуи Рийд бе допуснала една-единствена грешка през цялата си бляскава кариера. Беше си позволила да се влюби в обаятелен швейцарски бизнесмен, който междувременно бе продавал забранени материали за ядрената програма на Ислямска република Иран. Зоуи бе изкупила греховете си, съгласявайки се да се включи в операцията на Габриел и неговите колеги от британските и американските тайни служби. В резултат на тази операция иранската ядрена програма бе провалена.

- Тоест ще влеете пари в неговата мрежа - обобщи тя, - а сетне, с малко късмет, тези пари по кръвообращението ще стигнат до главата.

- Аз самият не бих могъл да го формулирам по-добре.

- А после?

- После отсичаме главата.

- Какво означава това?

- Зависи изцяло от обстоятелствата.

- Не ми хвърляй прах в очите, Габриел!

- Може да означава арест на важни фигури от мрежата, Зоуи. Но може и да означава нещо по-крайно.

- „Крайно“? Какъв елегантен евфемизъм!

Алон се спря пред статуята на Шекспир, но не каза нищо.

- Няма да участвам в убийство, Габриел.

- Нима предпочиташ да станеш свидетел на поредната касапница - като тази в Ковънт Гардън?

- Дори на теб не ти отива да говориш така, любов моя.

Габриел леко сведе глава - знак, че Зоуи е права. После я хвана за лакътя и я поведе по алеята.

- Забравяш нещо важно - каза тя. - Съгласих се да работя с теб и твоите приятели по иранската мисия, но това не означава, че съм изневерила на ценностите си. Вътрешно аз си оставам правоверна лява журналистка и като такава, смятам, че е много важно да воюваме с глобалния тероризъм посредством прийоми, които не компрометират основните ни принципи.

- Подобни съдържателни забележки биха прозвучали прекрасно от безопасното телевизионно студио. Но се опасявам, че в реалния свят те нямат никакъв смисъл. -Габриел направи пауза и после добави: - Нали си спомняш реалния свят, Зоуи?

- Все още не си ми обяснил какво общо има всичко това с мен.

- Бихме искали да поставиш началото. Само да подхванеш разговора. След това се оттегляш тихомълком и повече никой няма да те види.

- Да се надяваме, с глава на раменете - вметна тя по-лушеговито, полусериозно. - Познавам ли човека?

Габриел изчака двама влюбени да ги отминат, преди да назове името. Зоуи се спря и повдигна вежда.

- Сериозно ли говориш?!

- Сама знаеш отговора на този въпрос, Зоуи.

- Та тя е една от най-заможните жени в света.

- Точно така.

- И освен това никак не обича да говори с репортери.

- И с пълно основание.

Зоуи отново закрачи.

- Спомням си вечерта, преди да убият баща й в Кан - каза тя. - Според съобщенията в пресата била до него, когато са го простреляли. Свидетелите твърдяха, че издъхнал в ръцете й. Било е потресаваща гледка.

- И аз така съм чувал. - Габриел хвърли поглед през рамо. Ели Лавон ги следваше отблизо с бележник „Мо-лескин“ под дясната мишница. Приличаше на поет, който очаква да го осени вдъхновението. - А ти проучи ли случая?

- Кан ли? - Очите на Зоуи се присвиха. - Поразрових тук-там.

- И какво откри?

- Така и не успях да се добера до нещо, което си заслужаваше да се отпечата. В лондонските финансови кръгове се говореше, че е станал жертва на вътрешна саудитска вражда. Замесен бил някакъв принц, второстепенен член на кралската фамилия, който имал многобройни конфликти с европейските органи на реда и служителите в хотелите. - Тя погледна Габриел. - Предполагам, ще ми доразкажеш онова, което не знам.

- Действително има още какво да ти кажа, Зоуи. Но има и неща, които не мога да ти разкрия. Заради собствената ти безопасност.

- Като миналия път ли?

Той кимна.

- Точно като миналия път.

Няколко метра напред на една пейка седеше Киара. Зоуи успя да се овладее и да не я погледне, докато я подминаваха. Двамата повървяха още малко и стигнаха до пергола, обрасла с глицинии, влязоха под нея. Отново заваля и Габриел обясни на Зоуи точно какво очаква от нея.

- А какво ще стане, ако тя се ядоса и реши да каже на шефовете ми, че сътруднича на израелското разузнаване?

- Твърде много ще загуби от подобен ход. Освен това кой би повярвал на такова невероятно обвинение? Зоуи Рийд е сред най-уважаваните журналисти в света.

- Познавам един швейцарски бизнесмен, който не би се съгласил с това.

- Сега той не представлява интерес за нас.

Зоуи се умисли, но я сепна иззвъняването на нейния телефон „Блекбъри“. Тя го извади от чантата си и се вгледа в екрана с притеснен поглед. Няколко секунди по-къс-но в джоба на Габриел завибрира и собственият му телефон. Той прочете съобщението с безизразно лице.