Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Изглежда, все пак записаните разговори не са били толкова безобидни - каза той. - Още ли смяташ, че трябва да се борим с тези зверове посредством прийоми, които не компрометират ценностната ти система? Или би се върнала за кратко в реалния свят, за да ни помогнеш да спасим невинни животи?

- Няма гаранция, че тя въобще ще приеме обаждането ми.

- Ще го приеме - каза Габриел. - Няма как да не го приеме.

Той поиска телефона на Зоуи. Две минути по-късно, след като свали някакъв файл от уебсайт, предлагащ пътувания с намаление до Светите земи, й го върна.

- Провеждай преговорите с този телефон. Ако искаш да ни кажеш нещо директно, просто го кажи близо до телефона. Ще те слушаме непрекъснато.

- Както миналия път?

Габриел кимна.

- Точно както миналия път.

Зоуи пусна обратно своето „Блекбъри“ в чантата си и се изправи. Габриел я изгледа, докато се отдалечаваше, следвана от Лавон и Киара. Поседя сам няколко минути, докато изчете първите информационни бюлетини. Изглежда, Рашид и Малик бяха направили поредната си крачка към Америка.

Пепел, пепел, всички ще станем на пепел.

МАДРИД-ПАРИЖ

Мадрид отново бе спокоен, но това можеше да се очаква. Бяха изминали седем години от бомбените атентати в метрото, а спомените от онази ужасна сутрин отдавна бяха избледнели. След касапницата Испания бе изтеглила войските си от Ирак и бе подела инициативата, Алианс на цивилизациите“ с ислямския свят. С този ход, изказваха мнение политическите коментатори, Испания бе успяла да пренасочи мюсюлманския гняв от себе си към Съединените щати, както бе и редно. Изпълнявайки желанията на Ал Кайда, Испания се застраховаше срещу нови атентати. Или поне такова бе всеобщото мнение.

Бомбата експлодира в 21,12 ч. на кръстовището на две натоварени улици в близост до площад „Пуерта дел Сол“. Тя бе изработена в нает гараж в индустриалната зона южно от града и поставена в микробус „Пежо“. Благодарение на изобретателността на атентаторите взривната вълна бе насочена наляво - към един ресторант, често посещаван от управляващия елит на Испания. Никой в заведението не оживя, за да разкаже какво е видял. Ако все пак имаше някой оцелял, той вероятно щеше да опише как краткотрайната, но мощна вълна е вдигнала във въздуха човешките тела, обгръщайки ги в смъртоносен облак от стъкла, прибори за хранене, керамика и кръв. После как цялата сграда се е сгромолясала, погребвайки мъртвите и умиращите под планина от отломки.

Щетите бяха по-големи, отколкото терористът бе очаквал. Фасадите на жилищните сгради по цялата пряка бяха разрушени, оставяйки на показ човешки животи, секунди по-рано несмущавани от нищо. Няколко близки магазина и кафенета бяха още по-сериозно пострадали - там също имаше човешки жертви, - а дръвчетата по протежение на улицата бяха напълно обезлистени от ударната вълна или изтръгнати от корен. От микробуса не бяха открити много останки. Само кратерът в улицата обозначаваше мястото, където е бил паркиран преди взрива. През първите двайсет и четири часа испанската полиция работеше по хипотезата, че бомбата е била взривена дистанционно. По-късно обаче криминалистите откриха следи от ДНК на шахид сред руините. Оказа се, че е бил едва двайсетгодишен безработен марокански дърводелец от мадридския квартал Лавапиес. Във видеозаписа на предсмъртното си обръщение той говореше предано за Якуб ал Мансур - халиф от династията на Алмохадите, живял през дванадесети век и известен с кървавите си набези в християнските земи.

Именно по времето на това ужасяващо събитие Зоуи Рийд от американската новинарска мрежа Си Ен Би Си за първи път набра номера на отдел „Връзки с обществеността“ на „Ей Ей Би Холдингс“ - компания, доскоро базирана в Рияд и Женева, но преместила главния си офис на булевард „Осман“ в девети арондисман на Париж. Часът бе четири и десет следобед, а времето в Париж, както обикновено, бе облачно. Според протокола в Ей Ей Би, на повикването й не бе отговорено веднага. Основаната през 1979 г. от Абдул Азиз ал Бакари компания ежегодно присъстваше в класацията на „Форбс“ за най-пре-успелите и иновативни инвестиционни фирми в света. Известен и сред приятели, и неприятели с прозвището Зизи, основателят й беше деветнайсетият син на известен саудитски търговец, който навремето бил личен банкер и финансов съветник на Ибн Сауд - основателя на кралството и първи негов абсолютен монарх. Ей Ей Би беше голяма и доходоносна компания, която се занимаваше със спедиторски услуги и минна дейност, произвеждаше химикали и лекарства, а освен това притежаваше сериозни дялове в американски и европейски банки. Недвижимото имущество и хотелската база на Ей Ей Би бяха сред най-големите в света. Зизи пътуваше по цялото земно кълбо със своя позлатен „Боинг-747“, притежаваше редица палати - от Рияд и Френската ривиера до Аспен, и кръстосваше моретата с грамадната си колкото боен кораб яхта, Александра“. Колекцията му от картини на художници, представители на импресионизма и модернизма, се смяташе за една от най-големите, притежавани от частни лица. За кратък период тя включваше „Маргьорит Гаше пред тоалетката си“ от Винсент ван Гог, закупена от галерията за изящни изкуства на Джулиан Ишърууд, намираща се на Мейсънс Ярд 7-8 в квартал Сейнт Джеймс, Лондон. Брокер при продажбата бе млада американка на име Сара Банкрофт, която известно време продължи да работи като основен консултант на Зизи.