Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Отпред шестте врати на току-що спрелите автомобили се отвориха едновременно и от тях слязоха шестима мъже, всичките членове на елитната саудитска Национална гвардия. Един от тях бе познат на Габриел и екипа му. Рафик ал Камал, широкоплещестият бивш началник на личната охрана на Зизи ал Бакари, сега работеше за неговата дъщеря. Именно Ал Камал бе направил предварителния оглед на хотела по-рано същата сутрин. Сега крачеше раболепно на крачка след Надия, която слезе грациозно от задната врата на своя майбах и влезе във фоайето, където я очакваше Зоуи със застинала на лицето усмивка и заплашващо да изскочи от гърдите й сърце.

Някъде в хранилищата за архиви на булевард „Цар Саул“ се съхраняваха множество снимки на Надия като по-млада - или както обичаше да се изразява Ели Лавон, „на Надия отпреди падението“. По време на полета си от Ню Йорк до Париж Зоуи бе получила достъп до някои доста красноречиви за развитието й фотографии. Те показваха капризна девойка малко над двайсет години -мрачно красива, разглезена и надменна, - която пушеше цигари и пиеше алкохол зад гърба на баща си, нарушаваше ученията на Мохамед, като излагаше на показ плътта си на някои от най-известните плажове в света. Смъртта на баща й бе затвърдила това поведение на Надия и бе просветлила лицето й, но без да намали хубостта й. Тя носеше снежнобяла рокля, а тъмните й коси се спускаха по раменете и плещите й подобно на сатенена пелерина. Носът й бе дълъг и прав. Очите й бяха големи и почти черни. Наниз от перли красеше карамелената й шия. Дебела златна гривна проблясваше на тънката й китка. Парфюмът й ухаеше на опияняваща смесица от жасмин, лавандула и слънце. Ръката, която подаде на Зоуи за поздрав, беше хладна като мрамор.

- Удоволствие е най-накрая да се запозная с вас - каза Надия с акцент, който издаваше единствено богаташки произход. - Слушала съм много за вашата работа.

Тя се усмихна за първи път - усмивката й бе предпазлива, не достигна до очите й. Зоуи се почувства донякъде клаустрофобично сред всичките телохранители, но Надия продължи разговора, сякаш не обръщаше внимание на присъствието им.

- Извинете, че ви накарах да дойдете чак до Париж за толкова кратко време.

- Няма защо да ви извинявам, госпожице Ал Бакари.

- Надия - поправи я тя, този път с непресторена усмивка. - Настоявам да ме наричате Надия.

Ал Камал, изглежда, нямаше търпение всички да се преместят от фоайето, също като мадам Дюбоа, която почти незабележимо пренасяше тежестта си от пети на пръсти и обратно. Зоуи усети как някой леко я хвана за лакътя и я побутна към асансьорите. Двете с Надия пристъпиха в претъпканата кабина, а на охранителите се наложи лекичко да позавъртят Зоуи за раменете, за да може да се затвори вратата. Миризмата на жасмин и лавандула в това тясно пространство имаше лек халюциногенен ефект. В дъха на Надия се долавяше лека следа от последната изпушена цигара.

- Често ли пътувате до Париж, Зоуи?

- Не колкото преди - отговори тя.

- Досега отсядали ли сте в „Крийон“?

- Всъщност сега ще ми е за първи път.

- Настоявам да ми позволите да платя стаята ви.

- Опасявам се, че не е възможно - отвърна Зоуи с мила усмивка.

- Това е най-малкото, което мога да сторя.

- Но би било и неетично.

- Защо?

- Може да се създаде впечатление, че приемам скъп подарък, за да ви представя в благоприятна светлина в материала си. Политиката на фирмата ми го забранява. Това правило спазват повечето медии... или поне онези, които държат на почтеността.

- Не си давах сметка, че съществува подобно нещо.

- Като почтена медия ли? - Зоуи се усмихна съзаклят-нически. - Всъщност са най-много една-две.

- И вашата е от тях?

- Да, нашата е от тях - потвърди Зоуи. - Впрочем бих се чувствала далеч по-спокойно, ако вие ми позволите да платя обяда.

- Не бъдете глупава. Освен това - добави Надия, - аз съм убедена, че прочутата Зоуи Рийд никога не би изневерила на почтеността заради един хубав обяд в парижки хотел.

Останалата част от пътуването в асансьора премина в мълчание. Когато вратите най-сетне се отвориха, Ал Камал излезе пръв да огледа вестибюла и едва тогава бързо поведе Зоуи и Надия към апартамент „Луи XV“. Мебелите във всекидневната бяха пренаредени, за да се създаде усещане за уют и уединение. Пред високите прозорци, гледащи към площад „Конкорд“, бе поставена кръгла маса с прибори за двама. Надия огледа одобрително стаята и духна свещта, горяща сред кристала и среброто на масата. След това с движение на тъмните си очи прикани Зоуи да седне.