Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Били сте там онази вечер, в Кан?

- Там бях - промълви Надия. - Както се наслаждавахме на прекрасната вечеря в любимия ни ресторант, в един миг вече държах в скута си главата на баща ми, който издъхваше на улицата.

- Видяхте ли извършителите?

- Бяха двама - кимна тя. - С мотори. Действаха много бързо, много умело. Първоначално ги помислих за френски младежи, които просто се забавляват през топлата лятна вечер. После видях оръжията им. Очевидно бяха професионалисти. - Всмукна от цигарата си и издуха тънка струя дим към тавана. - След това всичко ми е като в мъгла.

- Свидетели са ви чули да крещите, че ще отмъстите.

- Опасявам се, че възмездието е дълбоко присъщо за бедуините - тъжно каза Надия. - То е в кръвта ми.

- Изпитвали сте възхищение към баща си.

- Така е.

- Бил е колекционер на изобразително изкуство.

- И то доста запален.

- Разбирам, че донякъде споделяте неговата страст.

- Моята колекция от картини е тема от лично естество - рече Надия и се пресегна за кафето си.

- Не е толкова лично, колкото се надявате.

Надия вдигна поглед, но не каза нищо.

- Според моите източници сте спечелили важна придобивка миналия месец. Те твърдят, че именно вие сте заплатили рекордната с^ма за картината на Ротко на търга в „Кристис“ в Ню Йорк.

- Източниците ви се лъжат, Зоуи.

- Моите източници никога не се лъжат. Освен това ми казват и други неща за вас. Изглежда, не сте толкова безразлична към участта на жените в ислямския свят, колкото се представяте. Без много шум дарявате милиони долари в полза на борбата с насилието срещу жени и още милиони за насърчаване на женското предприемачество, което по ваше мнение ще помогне на мюсюлманките да придобият влияние, както никога досега. И благотворителната ви дейност не се изчерпва с това. Дочувам също, че използвате състоянието си, за да подпомагате свободата и независимостта на медиите в Арабския свят. Освен това полагате усилия, за да ограничите разпространението на уахабистката идеология, дарявайки щедри суми на организации, които проповядват доста по-толерантна версия на исляма. - Зоуи направи пауза. - Вашите дела обрисуват портрета на една смела жена, която съвсем сама се опитва да промени облика на днешния Близък изток.

Надия се усмихна презрително.

- Интригуващ разказ - каза след малко. - Жалко, че в него няма и зрънце истина.

- Жалко наистина - отвърна Зоуи. - Защото има хора, които биха искали да ви помогнат.

- Какви хора?

- Хора, които ценят дискретността.

- В Близкия изток подобни хора са или шпиони, или терористи.

- Уверявам ви, че не са терористи.

- Следователно са шпиони.

- Не съм уведомена за принадлежността им.

Надия я погледна скептично. Зоуи й подаде картичка.

На нея нямаше име, а само номерът на нейното „Блекбъ-ри .

- Това е личният ми номер. Много е важно да действате предпазливо. Както сигурно знаете, около вас има хора, които не споделят намерението ви да подобрявате живота в ислямския свят. Сред тях са и собствените ви телохранители.

- Какъв е вашият интерес във всичко това, Зоуи?

- Нямам друг интерес, освен да проведа интервю с жена, която буди искрено възхищение у мен.

Надия се поколеба. После пое картичката и я пусна в дамската си чанта. В същия миг вратата на хотелската стая се отвори и мадам Дюбоа влезе, придружена от Рафик ал Камал. Тя отново почука по ръчния си часовник. Този път Надия се изправи. С внезапно изписала се по лицето умора, тя протегна длан към Зоуи.

- Още не съм сигурна, че съм готова да повдигна воала - каза тя. - Но бих искала малко време, за да обмисля предложението ви. Ще ви бъде ли възможно да останете в Париж още няколко дни?

- Ужасно мъчение ще е - шеговито каза Зоуи, - но ще се справя някак.

Надия пусна дланта й и последва шефа на охраната си към коридора. Зоуи остана още минута в апартамента и после се отправи към собствената си стая три етажа по-надолу. Там включи своето „Блекбъри“, набра продуцента си в Ню Йорк и го уведоми, че ще се наложи да остане още малко в Париж, за да довърши преговорите. После остави телефона на нощната масичка. Дрехите й ухаеха на жасмин и лавандула, аромата на Надия. Припомни си секундите преди раздялата. Дланта на Надия бе странно хладна. Като ръката на страха, помисли си Зоуи. Като ръката на смъртта.

СЕРЕНКУР, ФРАНЦИЯ

Обаждането на Зоуи в Ню Йорк отекна из огромните помещения на Тревил като същински фанфари. Габриел мигновено изпрати шифровано съобщение до Ейдриън Картър и по този начин превърна „Ей Ей Би Холдингс“ и неговата собственичка Надия ал Бакари в обект за наблюдение от страна на американската Агенция за нацио-нална сигурност. Картър вече знаеше името на заможна-та мюсюлманка с безупречни джихадски акредитиви, чрез която Габриел възнамеряваше да финансира мрежата на Рашид. От този момент нататък, освен него, поне половин дузина други членове на хипертрофиралата американска разузнавателна общност също щяха да разполагат с тази информация. Габриел знаеше, че няма как да избегне този риск. Възможностите на израелското електронно разузнаване бяха впечатляващи, но все пак бледнееха пред тези на американската Агенция за национална сигурност. Никой не можеше да съперничи на способността на Съединените щати да се възползват максимално от постиженията в дигиталната сфера. Онова, което убягваше на американците, бе човешкият фактор - способността да се вербуват шпиони, които да проникват в обкръженията на враговете. Тъкмо по тази причина те се бяха обърнали към Службата.