Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Следващата партида съдържаше транскрипции и ау-диозаписи на разпитите на Рашид в ЦРУ, последвани от информацията за злополучната операция, в която той бе изиграл главната роля. Материалите включваха и безрадостен анализ, написан броени дни след дезертирането на Рашид в Мека. Там се посочваше, че операцията е била зле замислена от самото начало. Огромна част от отговорността за това се приписваше недвусмислено на Ейдриън Картър, който бе обвиняван в слаб надзор. Към анализа бе прикрепена критичната самооценка на самия Картър, чийто тон бе не по-малко унищожителен. Пре-дугаждайки, че последствията рано или късно ще се изсипят върху него, той препоръчваше щателно проучване на всички контакти на Рашид в САЩ и Европа. Препоръката бе отхвърлена от началника на Картър с аргумента, че Централното разузнавателно управление има твърде много ангажименти, за да се впуска в преследване на сенки. Рашид се бе прибрал в Йемен, където му бе мястото. Бяха се отървали от него.

- Не е от най-славните моменти на Управлението -отбеляза Сара по време на една от почивките им късно вечерта. - Било е глупаво изобщо да го вербуваме.

- В началото ЦРУ са имали правилна преценка, но по-късно са станали жертва на обаянието на Рашид. Разбираемо е, той е изключително убедителен.

- Почти колкото теб.

- Само че аз не вербувам последователи, които после изпращам да избиват невинни хора на обществени места.

- Така е - кимна Сара. - Ти изпращаш екипа си на тайни бойни полета, за да порази враговете ти.

- Придаваш твърде библейски мащаби на работата ни.

- Напротив. Добре знам какво говоря. - Тя погледна уморено към купищата папки. - Имаме цяла планина да избродим, а сме само в началото. Небесните шлюзове скоро ще се отворят.

- Не се притеснявай - успокои я Габриел с усмивка. - Скоро ще дойде подкрепление.

Те пристигнаха на летище „Дълес“ късно следващия следобед под фалшиви имена и с фалшиви паспорти в джобовете. Това не бяха хора, наказани заради свои простъпки, а тъкмо напротив. Неколцина агенти от Управлението ги преведоха дискретно през митницата, след което ги качиха на няколко бронирани кадилака „Ескалейд“, които да ги откарат до Вашингтон. По инструкция на Картър колите напуснаха, Дълес“ през интервали от петнайсет минути. Същата вечер най-славният екип оперативни служители в света на разузнаването се настани в квартирата на Ен Стрийт, без нито един от съседите да забележи.

Първа пристигна Киара, последвана минути по-късно от експерта по тероризма Дина Сарид. Нисичка и тъмнокоса, Дина твърде добре познаваше ужасите на екстре-мисткото насилие. На 19 октомври 1994 г. тя бе станала очевидец как на улица „Дизенгоф“ в Тел Авив атентатор самоубиец от „Хамас“ бе превърнал автобус № 5 в ковчег за двайсет и един души. Майка й и двете й сестри бяха сред загиналите, а Дина бе оцеляла със сериозни наранявания, вследствие на които и до ден днешен накуцваше. След възстановяването си тя се бе зарекла да громи терористите не със сила, а с мисъл. Същинска подвижна база данни, тя бе способна да назове времето, мястото, извършителите и броя на жертвите във всеки терористичен акт, извършен срещу израелски или западни мишени. Веднъж Дина бе споделила на Габриел, че сигурно знае за терористите повече, отколкото самите те знаят за себе си. И Габриел беше сигурен, че е така.

След това пристигна Ели Лавон. Нисък, с рошава посивяла коса и интелигентни кафяви очи, Лавон минаваше за най-добрия проследяващ агент в историята на Службата. На външен вид с нищо не се отличаваше от обикновените отрудени хора, но в действителност беше хищник, способен да проследи опитен шпионин или ловък терорист по улиците на всеки град по света, без да привлече внимание към себе си. Напоследък Лавон рядко поддържаше връзка със Службата, също като Габриел. Той все още четеше лекции в Академията - нито един агент на Службата не беше изпращан на мисия, без най-напред да е прекарал поне няколко часа пред катедрата на Лавон, - напоследък обаче основното му работно място бе Еврейският университет в Йерусалим, където преподаваше археология. С помощта само на шепа отломки от глинени съдове Ели Лавон можеше да разгадае и най-дълбоките тайни на поселище от бронзовата епоха. А в случай че разполагаше с няколко нишки надеждна разузнавателна информация, той можеше да стори същото с коя да е терористична мрежа.

Яков Росман, сипаничав ветеран в ръководството на полеви агенти, се появи веднага след това, последван от двама универсални служители - Одед и Мордекай. След тях дойде Римона Щерн - бивш офицер от военното разузнаване, която сега се занимаваше с обезвредената ядрена програма на Иран. Рубенсов тип жена с пясъчно-руса коса, Римона бе и племенница на самия Шамрон. Габриел я познаваше от малка. Впрочем най-ранните му спомени за Римона бяха за едно безстрашно момиченце, което се спускаше с тротинетката си по стръмната алея в двора на своя знаменит вуйчо. На едрото й ляво бедро личеше белег от стара рана, получена при едно от тези главоломни спускания. Тогава именно Габриел беше намазал раната с мехлем, а Геула бе изтрила сълзите на Римона. Твърде разтревожен, Шамрон бе неспособен да помогне по какъвто и да било начин. Като единствен оцелял през холокоста измежду всичките си роднини, той не можеше да понесе гледката на страдащ любим човек.