Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Вече наближаваше полунощ, когато най-сетне приключиха с вечерята. Последва обичайната препирня кой да вдигне масата, кой да измие чиниите и кой да ги подсуши. Габриел предпочете да запознае Дина с документите, а след това показа на Киара стаята им. Тя беше на третия етаж и гледаше към задната градина. Червените светлини на кулите на Джорджтаунския университет примигваха меко в далечината, сякаш напомняйки колко уязвим е градът за терористични атаки по въздух.

- Със сигурност има и по-неприятни места за отсяда-не - каза Киара. - Къде си настанил Михаил и Сара?

- Възможно най-далеч един от друг.

- Какви са изгледите тази операция отново да ги събере?

- Горе-долу същите като тези Арабският свят ненадейно да признае правото на държавата ни да съществува.

- Толкова ли са зле отношенията между тях?

- Опасявам се, че да. - Габриел вдигна чантата на Киара и я постави на леглото. Матракът хлътна под тежестта й. - Какво носиш вътре?

- Геула изпрати разни неща за теб.

- Камъни ли?

- Храна - каза Киара. - Познаваш я. Винаги е мислела, че си твърде слаб.

- Как е тя?

- Сега, когато Ари не прекарва толкова време у дома, сякаш е живнала.

- Да не се е записал най-сетне на курса по грънчарство, за който все говореше?

- Всъщност се е върнал на булевард „Цар Саул“.

- В ролята на какъв?

- Узи беше на мнение, че е необходимо с нещо да си запълва времето. Затова го назначи като твой оперативен координатор. Ари заръча да му се обадиш утре сутрин. - Киара го целуна по бузата и се усмихна. - Добре дошъл у дома, скъпи!

Съществува една всеизвестна истина за терористичните мрежи. Да се разкрият връзките в тях не е толкова трудно, колкото вероятно изглежда на страничния наблюдател. Дръпне ли веднъж ръководителят конците, осъществи ли първия атентат, елементът на изненада се губи и цялата мрежа става видима. В ранните години на борбата срещу тероризма - когато вилнееха „Черният септември“ и Карл ос Чакала, подкрепяни от леви „евроиди-оти“ - като организацията „Баадер-Майнхоф“ или „Червените бригади“, - служителите на разузнаването прибягваха главно до физическа техника за следене. Членовете на терористичните клетки биваха следени с помощта на скрити микрофони, както и на добрата стара детективска практика. Днес обаче, с навлизането на интернет и глобалните сателитни комуникации, очертанията на бойното поле доста се промениха. Интернет предостави на терористите изключително ефективно средство за организиране, вдъхновяване и връзка, но същевременно даде на разузнавателните служби нови възможности за проследяване на всяко тяхно движение. Киберпространс-твото е като снежна гора. Терористите може да се крият там известно време, подготвяйки заговорите си и организирайки силите си, ала няма как да се придвижват из нея, без да оставят стъпки в снега. Предизвикателството пред всеки агент на контратерористичните служби е да успее да открие правилните следи, тъй като виртуалната гора е мрачно и объркващо място, където човек може да се лута дълго, докато навън загиват невинни хора.

Габриел и екипът му предпазливо пристъпиха в тази гора на следващата сутрин, когато според договорката британското разузнаване сподели с американските си сродници предварителните резултати от разследването на атентата в Ковънт Гардън Маркет. В материалите по случая присъстваше и съдържанието на компютрите на Фарид Хан у дома и на работното му място, разпечатка с всички телефонни номера, набирани от мобилния му телефон, както и списък на познатите ислямски екстремисти, с които той бе комуникирал като член на „Хизб ут Тахрир“ и „Ал Мухаджирун“. Имаше също и копие на записа от самоубийствения атентат, както и няколкостотин снимки от уличните камери, направени през последните месеци от живота му. На последната от тях той бе застанал с вдигнати ръце насред Ковънт Гардън Маркет, а от пояса с експлозиви на кръста му изригваха първите пламъци на взрива. На броени метри от него, притиснат към земята от двама мъже, лежеше Габриел. Ако снимката се увеличеше достатъчно, в лявата му ръка можеше да се различи пистолет.

Картър бе изпратил материалите на Контратерористичния център в Лангли и Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд, Мериланд. А след това, без да уведомява нито една от двете институции, бе донесъл трето копие до квартирата на Ен Стрийт. На следващия ден той остави удивително сходен пакет и от датчаните, а докато се сдобие с материалите от Париж, се наложи да изчакат цяла седмица. „Французите още не са наясно, че всички сме в един кюп - отбеляза Картър. - Те приемат атентата като провал на собственото си разузнаване. А това означава, че почти сщурно това тук е само част от информацията, с която разполагат.“