Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Заради забраната мюсюлманките да забулват лицата си.

- Копенхаген?

- Още са им ядосани заради карикатурите.

- Ами Лондон?

- Лондон е лесна мишена. Атентат може да бъде извършен там по всяко време.

- Не е зле за един бивш уредник на „Филипс Кълекшън“.

- Завършила съм история на изкуството, Габриел. А освен това знам как да събера две и две. Бих могла да извърша и някои по-сложни операции.

- Ако обичаш.

- Присъствието ти във Вашингтон означава, че слуховете са верни.

- Кои слухове?

- Че Рашид е бил вербуван от ЦРУ след атентатите на 11 септември. Че една добра идея е дала нежелан резултат. Ейдриън е гласувал доверие на Рашид, който му се е отплатил, изграждайки своя собствена мрежа буквално под носа ни. Допускам, че сега Ейдриън иска ти да оправиш кашата вместо него. Неофициално, разбира се.

- Има ли друг вариант?

- Не и когато ти си замесен - отвърна тя. - Но какво общо имам аз с това?

- Ейдриън иска някой да наглежда мен. А за тази задача няма по-подходящ кандидат от теб. - Габриел се поколеба, ала после добави: - Но ако смяташ, че ще е твърде неловко...

- Заради Михаил ли?

- Има вероятност да се наложи да работите отново заедно, Сара. А аз не бих искал личните чувства да накърнят работата на екипа.

- Та кога твоят екип е работил спокойно? Вие сте израелци. Непрекъснато се боричкате помежду си.

- Но въпреки това не допускаме личните ни емоции да въздействат на оперативните решения.

- Аз съм професионалист - каза тя. - Знаем се отдавна, едва ли се налага да ти го припомням.

- Така е.

- Тогава откъде започваме?

- Ще трябва да опознаем по-добре личността на Рашид.

- Как ще стане това?

- Като прочетем досието му в ЦРУ.

- Но то е пълно с лъжи.

- Права си - потвърди Габриел. - Но тези лъжи са като пластове боя върху платно. Ако ги премахнем един по един, най-вероятно отдолу ще се покаже истината.

- В Лангли никой не се изразява по този начин.

- Така е - каза Габриел. - Иначе сега щях да съм в Корнуол и да реставрирам картина на Тициан.

Габриел и Сара се настаниха в квартирата на Ен Стрийт в девет часа на следващата сутрин. Около час по-късно пристигна първата партида секретни папки в шест кутии от неръждаема стомана, всяка от които с кодова ключалка. Поради някаква необяснима причина Картър повери комбинациите единствено на Сара.

- Правилата са си правила - рече той, - а правилата на Управлението гласят, че агенти на чужди разузнавателни служби в никакъв случай не бива да узнават комбинации за наши контейнери с документи.

Габриел вметна, че все пак му се позволява да надзърне в най-мръсното бельо на ЦРУ, но Картър остана непреклонен. На практика материалите щяха да останат в ръцете на Сара. Воденето на записки трябваше да се сведе до минимум, а копирането бе забранено. Ейдриън лично отстрани факс апарата, а след това поиска и мобилния телефон на Алон, но Габриел възпитано отказа да му го даде. Телефонът му бе зачислен от Службата и съдържаше специализиран софтуер, разработен изключително за нейните цели. Впрочем предната вечер именно с негова помощ Габриел бе прегледал цялата квартира за инсталирани устройства за подслушване. Бе открил само четири. Явно сътрудничеството между двете ведомства беше само отчасти открито.

Първата партида документи касаеше живота на Рашид в Съединените щати преди атентатите от 11 септември, както и неговите връзки със самия заговор. По-голямата част от материалите бе събрана от съперника на Лангли - ФБР, и бе предоставена на ЦРУ през онзи кратък период, когато според изричната заповед на президента двете

агенции бяха принудени да си сътрудничат. От тези папки ставаше ясно, че Рашид ал Хусейни е привлякъл вниманието на Бюрото броени седмици след пристигането си в Сан Диего и е станал обект на донякъде апатично наблюдение. Имаше транскрипции на подслушани със съдебна заповед телефонни разговори, както и снимки от кратките периоди, когато офисите в Сан Диего и Вашингтон са разполагали с достатъчно средства и хора, за да го следят. Имаше и копие на засекретен междуведомствен анализ, според който Рашид със сигурност не е участвал в заговора за атентатите на 11 септември. На Габриел направи впечатление очебийната наивност на този анализ - в него мюсюлманският духовник бе представен в най-добрата възможна светлина. Габриел бе на мнение, че човек винаги се влияе от средата си, а и вече достатъчно дълго си бе имал работа с терористични групировки, за да е способен да разпознава членовете им. Рашид ал Хусейни почти със сигурност бе или куриер, или домакин. Най-малкото бе спътник. А според Габриел спътници не трябваше да се вербуват от разузнавателните служби като платени агенти за упражняване на влияние. Такива хора трябваше да бъдат наблюдавани и при нужда третирани сурово.