Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Ала в света на разузнаването Сара Банкрофт бе попаднала не заради солидното си образование, а по-скоро заради любовния си живот. Докато пишеше дисертацията си, тя бе започнала да излиза с млад юрист на име Бен Калахан, който имал нещастието да се качи на борда на полет 175 на „Юнайтед Еърлайнс“ сутринта на 11 септември 2001 г. Бен успял да направи едно телефонно обаждане, преди самолетът да се вреже в Южната кула на Световния търговски център. Това обаждане било именно до Сара. С разрешението на Картър и посредством една изгубена картина на Ван Гог, Габриел по-късно я беше внедрил в антуража на саудитския милиардер Зизи ал Бакари, за да открият дълго търсен лидер на терористична групировка. След края на дръзката операция тя бе започнала работа в Контратерористичния център на ЦРУ. Оттогава поддържаше близък контакт със Службата и бе работила с Габриел и неговия екип многократно. Беше започнала дори любовна афера с един от оперативните агенти на Службата - Михаил Абрамов. Ако се съдеше по липсата на пръстен на ръката й, взаимоотношенията с любовника й се развиваха с по-бавни темпове, отколкото тя се бе надявала.

- Връзката ни е на приливи и отливи - рече тя, сякаш прочела мислите на Габриел.

- А в момейта?

- Отлив - каза тя. - Категорично.

- Предупреждавах те да не започваш връзка с човек, който убива за родината си.

- Беше прав, Габриел. Ти винаги си прав.

- Какво се случи?

- По-добре да не навлизам в неприятни подробности.

- Той ми каза, че е влюбен в теб.

- И на мен ми го каза. Интересно, как стават тези работи!

- Да не те е наранил?

- Не мисля, че вече е възможно да бъда наранена. - Тя се усмихна неискрено и Габриел го усети.

- Искаш ли да поговоря с него?

- Боже мой, не! - каза тя. - И сама умея да си обърквам живота.

- Той участва в няколко доста тежки операции, Сара. Последната беше...

- Разказа ми - прекъсна го тя. - Понякога ми се иска да не беше оцелял в Алпите.

- Не ти вярвам.

- Прав си - призна тя неохотно. - Но ми олекна, като го казах.

- Може би така е по-добре. Хубаво е да намериш някого, който не живее на другия край на света. Някой тук, във Вашингтон.

- И как да отговоря на този някой, когато ме пита какво работя?

Габриел не отвърна нищо.

-А годините летят. Току-що навърших...

- Трийсет и седем - довърши вместо нея той.

- Което означава, че бързо се превръщам в стара мома - заключи Сара намръщено. - Допускам, че на този етап вече мога да се надявам най-много на удобен, но лишен от страст брак със заможен възрастен мъж. Ако имам късмет, може и да ми позволи да си родя едно-две дечица, които после ще се наложи да отглеждам сама, понеже той няма да проявява интерес към тях.

- Едва ли положението е чак толкова безнадеждно.

Тя сви рамене и отпи от кафето си.

- Как вървят нещата между теб и Киара?

- Идеално - каза Габриел.

- Опасявах се, че ще кажеш точно това - дяволито промърмори Сара.

- Сара...

- Не се притеснявай, Габриел. Отдавна вече съм те превъзмогнала.

Две жени на средна възраст излязоха в градината и седнаха в другия край. Сара се приведе напред и с престорена интимност попита Габриел на френски какво го води във Вашингтон. В отговор той потупа с пръст по заглавната страница на вестника.

- И откога нашият главозамайващ външен дълг е проблем за израелското разузнаване? - попита го закачливо тя.

Габриел посочи отново материала на първа страница за разразилите се сред американската разузнавателна общност дискусии относно това кой носи отговорност за трите атентата в Европа.

- А теб как те въвлякоха в това?

- Двамата с Киара бяхме решили да се поразходим из Ковънт Гардън миналия петък. Отивахме на обяд.

Лицето на Сара помръкна.

- Значи, сведенията за неизвестен мъж, който извадил огнестрелно оръжие секунди преди взрива...

- ...са верни - довърши Габриел. - Можех да спася живота на осемнайсет души. За съжаление, британците не искаха и да чуят.

- И според теб кой носи отговорност за атентатите?

- Ти си експертът по тероризма, Сара. Ти ми дай отговор на този въпрос.

- Има вероятност да са замислени от старото ръководство на Ал Кайда в Пакистан - каза тя. - Но по мое мнение става въпрос за изцяло нова мрежа.

- Оглавявана от кого?

- От някого с харизмата на Бин Ладен, надарен със способността да вербува свои сподвижници в Европа и да се възползва от клетки на други терористични групировки.

- Имена на заподозрени?

- Само едно е - каза тя. - Рашид ал Хусейни.

- Защо са избрали Париж?