Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Ще получиш достъп до най-поверителните разузнавателни данни, с които в момента разполага американското правителство. Включително досието на Рашид и всички записи на негови разговори от архивите на Агенцията за национална сигурност. Ще ти бъде осигурен достъп и до цялата информация относно последните три атентата, постъпваща от европейските ни партньори. Допускам, че само тя би била достатъчно изкушение за теб, за да поемеш задачата. Все пак в момента отношенията на вашите служби с европейците не са цветущи.

Габриел не отговори директно.

- Информацията е твърде много, за да я прегледам сам. Ще имам нужда от помощ.

- Можеш да си вземеш помощници в рамките на ра-зумното. Предвид поверителното естество на тези данни, аз също ще ангажирам човек от Управлението, за да наглежда работата ти. Някой, който познава пакостливите ти наклонности. И даже вече съм си наумил някого.

- Къде е тя?

- Очаква ни в едно кафене на Уисконсин Авеню.

- Доста си самоуверен, Ейдриън.

Картър се спря и взе да оглежда мълчаливо изгасналата си лула.

- Бих могъл да въздействам на чувствата ти - заговори той след малко - и да ти припомня за касапницата, на която стана свидетел в петък следобед в Ковънт Гардън Маркет, да те накарам да си представиш как се повтаря отново и отново. Но няма да го сторя, понеже би било непрофесионално. Вместо това ще ти кажа, че Рашид разполага с войска от мъченици като Фарид Хан, които очакват заповедите му. Войска, която е набрал с моя подкрепа. Аз създадох Рашид. Той е лично моя грешка. И бих искал ти да го унищожиш, преди да загинат още хора.

- Сигурно ще ти е трудно да повярваш, но аз не мога да приема на своя глава. Ще ми е необходим подписът на Узи.

- Вече го имаме. Както и на твоя премиер.

- Тогава сигурно си разговарял насаме и с Греъм Сиймор.

Картър кимна.

- По очевидни причини Греъм би желал да бъде държан в течение. Би искал също така да го предупреждаваш, в случай че операцията ти изисква да действаш някъде на Британските острови.

- Ти ме подведе, Ейдриън.

- Аз съм шпионин - отвърна Картър и отново запали лулата си. - Лъжата е нещо естествено за мен. Както и за теб. Сега ти просто трябва да откриеш начин да излъжеш Рашид. Само бъди внимателен в подхода си. Нашият Рашид е изключително добър. И имам белези, с които мога да го докажа.

Кафенето се намираше в северната част на Джорджтаун, в подножието на хълма, където се намираше Бук Хил Парк. Габриел си поръча капучино на бара и излезе през френските врати в неголяма градина с виещи се пр стените лози. Три от масите бяха на сянка, а четвъртата бе огряна от яркото слънце. На нея седеше жена, която четеше вестник. Беше облечена в черен анцуг, плътно прилепнал по стройното й тяло, и с безупречно чисти бели маратонки. Русата й, дълга до раменете коса беше прибрана в конска опашка. Слънчеви очила скриваха очите й, но не и удивителната й красота. Тя свали очилата, щом Габриел я доближи, и леко завъртя глава, за да му позволи да я целуне по бузата. Изглеждаше изненадана да го види.

- Надявах се да си ти - каза Сара Банкрофт.

- Ейдриън не ти ли каза?

- Той е твърде старомоден в това отношение - отвърна тя, махвайки с ръка. Гласът и начинът й на изразяване бяха сякаш от друга епоха. Като че ли говореше героиня от роман на Фицджералд. - Снощи ми изпрати кодиран имейл да бъда тук точно в девет. Трябваше да чакам до десет и трийсет. Ако никой не се появеше, трябваше да си тръгна и да се върна към обичайната си работа. Искрено се радвам, че дойде. Знаеш колко мразя да ми връзват тенекия.

- Виждам, че си носиш четиво - отбеляза Габриел и кимна към вестника.

- Не одобряваш ли?

- Агентите на Службата не четат вестници по кафенета. Това бие на очи. - Той направи пауза и после продължи: - Мислех, че вече сме те обучили, Сара.

- Така е. Но от време на време обичам да се държа като обикновен човек. А на обикновените хора им допада да почетат вестник в някое кафене в слънчев предобед.

- С пистолет „Глок“ на кръста.

- Благодарение на теб не се разделям с него.

Сара се усмихна меланхолично. Като дъщеря на заможен изпълнителен директор в Ситибанк, тя бе прекарала голяма част от детството си в Европа, където бе придобила европейско образование и бе усвоила няколко европейски езика и безупречни обноски. Беше се завърнала в Америка, за да следва в колежа в Дартмът, после бе изкарала една година в престижния лондонски Институт за изящни изкуства „Кортолд“, след което бе станала най-младата жена, защитила докторат по история на изкуствата в Харвард.