Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Бин Ладен така и не съумя да стори след 11 септември.

- Да удари „далечния враг“ на негова територия - довърши мисълта Габриел. - Да пролее американска кръв на американска почва.

- И то с помощта на мрежа, изградена и финансирана от Централното разузнавателно управление. - Картър добави със сериозен вид: - Представяш ли си това, изсечено върху надгробната ти плоча? Ако някога се разчуе, че Рашид ал Хусейни е работел за нас... - Той не довърши. - Пепел, пепел, всички ще станем на пепел.

- Какво очакваш от мен, Ейдриън?

- Очаквам да сториш необходимото, за да може атентатът в Ковънт Гардън Маркет да е последният осъществен атентат на Рашид ал Хусейни. Искам да разбиеш мрежата му, преди още някой да е загинал заради моята глупост.

- Това ли е всичко?

- Не - рече Картър. - Искам цялата тази операция да я извършиш без знанието на президента, на Джеймс Маккена и американските разузнавателни ведомства.

Ейдриън Картър бе последователен до педантичност в професията си. А това означаваше, че не би си позволил да води продължителен разговор дори между стените на собствената си тайна квартира. Двамата излязоха навън по витото стълбище и следвани само от един телохранител от ЦРУ, се отправиха на запад по Ен Стрийт. Вече минаваше пет часът. Обувките на Картър ритмично потропваха по червените плочки на тротоара, докато Габриел ходеше сякаш напълно безшумно. Наблизо избръмча претъпкан с хора автобус на градския транспорт. Габриел си представи същия автобус, разцепен надве и обгърнат в пламъци.

- Къде е отишъл след Мека?

- Смятаме, че живее под закрилата на племена в долината Рафад в Йемен. На това място липсват всякакви закони, училища, асфалтирани пътища и дори постоянни източници на вода. Впрочем цялата страна е изключително суха. Град Сана може да се окаже първата столица в света, която да остане без вода.

- Но това не може да спре войнстващите ислямисти - рече Габриел.

- Ни най-малко - съгласи се Картър. - Йемен вече уверено върви по стъпките на Афганистан. На този етап ние се ограничаваме до това да изстрелваме по някоя ракета през границата. Но е въпрос на време да изпратим там пехотинци и да пресушим мочурището - Той хвърли поглед към Габриел и добави: - Между другото, в Йемен действително има мочурища по крайбрежната ивица, където се въдят маларийни комари с размерите на граблива птица. Бога ми, това е ужасно място!

Картър замълча и известно време продължи да върви с хванати зад гърба ръце и наведена глава. Габриел чевръсто заобиколи дървесен корен, подал се през плочките на тротоара, и попита как Рашид успява да поддържа мрежата си от такова затънтено място.

- Още не ни е известно - отвърна Картър. - Допускаме, че изпраща по местни хора послания до Сана или през Аденския залив до Сомалия, където е изградил връзки с терористичната групировка „Ал Шабаб“. За едно обаче сме сигурни. Рашид не разговаря по телефон, бил той сателитен или клетъчен. Опознал е добре възможностите на американското разузнаване, докато работеше за нас, и сега се възползва от това знание.

- Едва ли вие сте го научили как се планира и осъществява синхронизирана поредица от атентати в три европейски града.

- Рашид умее да открива таланти и да вдъхновява слушателите си - отговори Картър. - Но му липсват умения за оперативен ръководител. Очевидно за него работи някой добър в това. Ако трябва да предположа, трите атентата в Европа са замислени от човек, който се е обучавал в...

- В Багдад - довърши мисълта му Габриел.

- Висшето училище на тероризма - добави Картър и кимна утвърдително. - Онези, които го завършат, излизат с научни степени и започват да мерят сили с=ЦРУ и американската армия.

- Още една причина именно вие да се заемете с тях.

Картър не отговори.

- Защо ние, Ейдриън?

- Защото американският контратерористичен апарат се е разраснал толкова много, че сами си пречим. По последни изчисления, разполагаме с около осемстотин хиляди души с достъп до свръхсекретна информация. Осемстотин хиляди! - натърти Картър невярващо. - При все това не успяхме да попречим на един-единствен ислямист атентатор да заложи бомба посред Таймс Скуеър! Нашите възможности за събиране на информация са несравними, но сме прекалено много, за да сме ефективни. Като всички американци, когато се сблъскаме с някаква заплаха, атакуваме я с огромни суми пари. Понякога обаче е по-добре да си малък и безкомпромисен. Като вас.