Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Защо?

- Защото, изглежда, съм го злепоставил на едно събрание на висши ръководни кадри. Самият аз не си спомням случката, но Маккена и до днес не ми е простил. Освен това дочувам, че ме смята за чудовище, нанесло непоправими щети на имиджа на Съединените щати пред света. Нищо не би го направило по-щастлив от това да ме види зад решетките.

- Хубаво е човек да чуе, че в американската разузнавателна общност отново цари пълна хармония.

- Впрочем Маккена си въобразява, че всичко върви добре именно защото начело на цялата игра е самият той. По някакъв начин дори успя да се намести на позицията председател на нашата нова Група за разпити на особено ценни политически затворници. Ако някоя ключова за тероризма фигура бъде задържана някъде по света при каквито и да било обстоятелства, Джеймс Маккена веднага оглавява разпитите. Тази власт е прекалено много за един човек, пък бил той и експерт. А за жалост, Джеймс

Маккена не спада към последната категория. Амбициозен е, мотивите му са добри, но няма представа какво прави. И ако не внимава, може да погуби всички ни.

- Очарователен човек - отбеляза Габриел. - Кога ще ми се удаде да се запознаем?

- Никога.

- Тогава защо съм тук, Ейдриън?

- Тук си заради атентатите в Париж, Копенхаген и Лондон.

- Кой ги е осъществил?

- Нов клон на Ал Кайда - отговори Картър. - Но се боя, че е станало с подкрепата на личност, заемаща позиция с ключово влияние в западното разузнаване.

- Името?

Картър не каза нищо повече. Дясната му ръка трепереше.

Двамата събеседници излязоха на задната тераса и се настаниха в два стола от ковано желязо край перилата. Картър постави чашата с кафе на коляното си и се загледа в грациозните сиви кули на Джорджтаунския университет. В момента разказваше за бедняшки район на Сан Диего, където през лятото на 1999 г. пристигнал млад йеменски духовник на име Рашид ал Хусейни, С пари, подсигурени от саудитска ислямска фондация, йеменецът закупил занемарена индустриална постройка, превърнал я в джамия и се захванал да набира вярващи. Най-усилено търсел из студентските общежития на Държавния университет на Сан Диего, където съумял да привлече последователи сред арабските студенти, избягали в Съединените щати от задушаващите режими у дома, но озовали се изгубени в тази гурба - „земя на чужденци“. Рашид бил изключително подходящ за техен водач. Единствен син на бивш йеменски министър, той бил роден в Америка, владеел разговорния американски английски и бил неособено горд притежател на американски паспорт.

- В джамията на Рашид започват да се събират всевъзможни заблудени души, сред които и двамата саудитци Халид ал Михдар и Науаф ал Хазми. - Картър погледна към Габриел и добави: - Допускам, че тези имена са ти познати.- Двама от похитителите на полет 77 на „Америкън Еърлайнс“, избрани не от друг, а от самия Осама бин Ладен. През януари 2000 г. те присъствали на срещата за планирането на атентатите в Куала Лумпур, след която служителите на ЦРУ, следящи Бин Ладен, ги изгубили от поглед. По-късно станало известно, че двамата са отлетели за Лос Анджелис и вероятно все още се намирали на територията на Съединените щати. Факт, който вие решавате да не споделите с ФБР.

- За мой вечен срам - призна Картър. - Но историята за Ал Михдар и Ал Хазми не е онова, което исках да ти разкажа.

Ейдриън възнамеряваше да му разкаже за Рашид ал Хусейни, който скоро си спечелил славата на магнетичен проповедник - човек, когото Аллах е дарил с прекрасен и завладяващ език, - която се разнесла из целия ислямски свят. Проповедите му започнали да привличат слушатели не само в Сан Диего, но и в Близкия изток, където били разпространявани на аудиозаписи. През пролетта на 2001 г. му предложили духовническа позиция във влиятелен ислямски център близо до Вашингтон, в градчето Фолс Чърч, Вирджиния. Не след дълго Науаф ал Хазми започнал да ходи там за молитва заедно с друг млад саудитец от Таиф на име Хани Ханжур.

- Оказва се - продължи Картър, - че джамията се намира точно на магистралата „Лийсбърг Пайк“. Ако завиеш наляво по шосето „Кълъмбия Пайк‘‘ И продължиш още няколко километра, ще се озовеш точно пред западната фасада на Пентагона. Тъкмо този маршрут е следвал и Хани Ханжур сутринта на 11 септември. Рашид през това време бил в кабинета си и чул как самолетът преминава отгоре му броени секунди преди сблъсъка.

На ФБР не им отнело дълго време, за да свържат Ал Хазми и Ханжур с джамията в град Фолс Чърч, а медиите буквално я обсадили, за да не изпуснат Рашид. В негово лице открили ерудиран и красноречив млад духовник с умерени възгледи, който веднага недвусмислено заклеймил атентатите от 11 септември и призовал мюсюлманските си братя да се откажат от насилието и тероризма във всичките им форми. В Белия дом били толкова впечатлени от харизматичния имам, че го поканили заедно с още неколцина мюсюлмански учени и духовници на частна визита при президента. Държавният департамент сметнал, че Рашид може да се окаже идеален за изграждане на мост между Съединените щати и милиард и половина скептично настроени мюсюлмани по света. ЦРУ обаче имало друга идея.