Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Кой стои зад атентатите, Узи?

- Засега не можем категорично да ги свържем с когото и да било. Американците обаче смятат, че те са дело на бъдещото лице на глобалния джихадски тероризъм. Новият Бин Ладен.

- А този нов Бин Ладен има ли си име?

- Американците държат да споделят тази информация лично с теб. Искат да отидеш във Вашингтон. На техни разноски, разбира се.

- Как беше отправена поканата?

- Ейдриън Картър ми позвъни лично.

Ейдриън Картър бе новият директор на Националната тайна служба на ЦРУ.

- Какви са изискванията за облеклото?

- Да е черно - отвърна Навот. - Визитата ти в Америка ще бъде изцяло неофициална.

Габриел го изгледа мълчаливо.

- Очевидно искаш да отида, Узи. Иначе нямаше да дойдеш дотук.

- Не губим нищо - отговори Навот. - Най-малкото, ще ни се разкрие възможност да чуем какво имат да кажат американцйте за тези атентати. Освен това има и някои други бонуси.

- Например?

- Отношенията ни се нуждаят от известно ретуширане.

- Какво имаш предвид?

- Не си ли чул? Във Вашингтон са задухали нови ветрове. Промяната е във въздуха - саркастично добави Навот. - Новият американски президент е идеалист. Вярва, че може да оправи отношенията между Запада и ислямския свят. Освен това си е внушил, че ние сме част от проблема.

- А разрешението е да изпратите тъкмо мен, бившия екзекутор, чиито ръце са изцапани с кръвта на палестински и ислямски терористи?

- Когато шпионите си сътрудничат, това оказва въздействие и върху политическия живот. Тъкмо затова и премиерът желае да приемеш тази покана.

- Премиерът ли? Сигурно сега ще ми кажеш, че и самият Шамрон има пръст в това.

- Точно така. - Навот взе камък и го хвърли в морето. - След иранската операция си позволих да допусна, че Ари най-сетне се е оттеглил. Но съм се лъгал. Той и до днес няма никакво намерение да ме оставя да ръководя Службата, без да се намесва непрекъснато. Но пък това едва ли те изненадва, нали, Габриел? И двамата сме наясно, че Шамрон искаше друг да заеме този пост. Аз съм обречен да остана в историята на нашата знаменита служба като случайния шеф. А ти винаги ще бъдеш избраният.

- Намери друг избраник, Узи. Аз се оттеглих. Нали не си забравил? Изпрати друг във Вашингтон.

- Ейдриън не ще и да чуе за друг - отвърна Навот, разтърквайки рамо. - Нито пък Шамрон. А що се касае до твоето тъй наречено оттегляне, то е приключило в същия миг, когато си решил да следваш Фарид Хан в Ковънт Гардън.

Габриел се загледа към морето и си припомни последствията от непроизведения изстрел: късове човешка плът и много кръв; Багдад на Темза. Навот сякаш долови мислите му и продължи:

- Американците искат да си във Вашингтон още утре сутрин. Край Лондон те очаква един „Гълфстрийм“. Това е един от самолетите, които използваха за превозване на престъпници. Увериха ме, че няма да има белезници и спринцовки с успокоително.

- Ами Киара?

- Поканата е за един.

- Не мога да я оставя сама тук.

- Греъм склони да изпрати охранителен екип от Лондон.

- Нямам им вяра, Узи. Вземи я обратно в Израел с теб за няколко дни. Може да помага на Геула в грижите за Стареца, докато се върна.

- Възможно е да й се наложи да поостане там по-дълго.

Габриел погледна Навот съсредоточено. Очевидно той знаеше повече, отколкото му разкриваше. Нищо ново.

- Току-що започнах една реставрация за Джулиан Ишърууд.

- Мадоната с младенеца и Мария Магдалина, доскоро приписвана на Палма ил Векио. Най-вероятно ще се окаже, че е на Тициан. Очаква се това да бъде потвърдено от експерти.

- Впечатлен съм, Узи!

- Бела се старае да разширява общата ми култура.

- Картината не може да остане в празната къща край брега.

- Джулиан се съгласи да я вземе обратно. Както сигурно предполагаш, той е доста разочарован.

- Щях да получа двеста хиляди лири за тази реставрация.

- Не ме гледай с надежда, Габриел. Хазната е празна. Принуждават ме да правя съкращения във всеки отдел. Счетоводителите са ме погнали да огранича дори собствените си разноски. Командировъчните ми са жалки.

- Добре че си на диета.

Навот разсеяно докосна корема си, сякаш да провери дали не се е разширил, откакто е излязъл от къщи.

- До Лондон има много път, Узи. Вземи си няколко кифлички.

- И дума да не става.

- Опасяваш се, че Бела ще разбере?

- Убеден съм, че ще разбере. - Навот изгледа телохранителя, който се бе облегнал на заслона. - Тия негодници й докладват всичко. Все едно живея в полицейска държава!