Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Как трябваше да постъпя, Узи?

- Трябваше да се свържеш с твоя надзорник от МИ5 и да си измиеш ръцете.

- Какво би направил ти в подобна ситуация?

- Ако бях в Йерусалим или в Тел Авив, въобще нямаше да му мисля. Щях незабавно да видя сметката на копелето. Но тук... - Навот сниши глас. - Тук сигурно щях най-напред да се замисля за евентуалните последици от подобно действие.

- Загинаха осемнайсет души, Узи!

- Считай се за късметлия, че не си бил деветнайсетият. - Навот свали очилата си. Това бе знак, че разговорът ще стане неприятен. - Изкушавам се да попитам дали наистина си възнамерявал да стреляш. Но предвид обучението ти и досегашните ти подвизи, се боя, че вече знам отговора. Агентите на Службата изваждат оръжието си с една - единствена цел. Не за да го размахват като гангстери или да отправят безсмислени заплахи. Те дърпат спусъка и убиват. - Узи направи пауза и сетне добави: - Погрижи се за ближния, преди той да успее да се погрижи за теб. Ако не се лъжа, тези думи са записани на страница дванайсета от малкото червено тефтерче на Шамрон.

- Той знае ли за Ковънт Гардън Маркет?

- Отговорът на този въпрос ти е добре известен. Шамрон знае всичко. Впрочем не бих се изненадал, ако е научил за приключението ти и преди мен самия. Въпреки всички мои опити да го убедя да се отдаде на заслужен отдих, той държи да поддържа връзка с източниците си от едно време.

Габриел добави няколко капки мляко към чая си и бав-но го разбърка. Шамрон... Това име бе почти синоним на историята на Израел и неговите разузнавателни служби.

След като се бе сражавал в израелската война за независимост през 1948 г., Ари Шамрон бе прекарал следващите шейсет години, защитавайки Израел от множество врагове, решени да го унищожат. Бе успявал да проникне в палатите на крале, бе разкривал мрачните тайни на не един и двама диктатори и бе елиминирал безчет противници, често с помощта на хора като Габриел. Една-единствена тайна обаче бе винаги убягвала на Шамрон: тайната на удовлетворението. На преклонна възраст и с разклатено здраве, той отчаяно се бе вкопчил в ролята на сивия кардинал в службите за сигурност на Израел и все още се месеше във вътрешните дела на Службата, сякаш тя беше негово лично владение. Правеше го не от арогантност, а по-скоро заради глождещото го опасение, че делото на живота му е поставено на карта. Макар да се радваше на икономически просперитет и да разполагаше със силна армия, Израел си оставаше заобиколен от свят, в който почти без изключение всеки се отнасяше враждебно към самото му съществуване. Фактът, че Габриел бе решил да се оттегли именно в този свят, сякаш бе причина за едно от най-големите разочарования за Шамрон.

- Изненадан съм, че не е дошъл тук лично - отбеляза Г абриел.

- Обмисляше тази възможност.

- Защо се отказа?

- Никак не му е лесно да пътува.

- Какво го притеснява сега?

- Всичко - каза Навот, свивайки масивните си рамене. - Напоследък все по-рядко напуска Тиберия. Просто седи на верандата, загледан в езерото. Направо подлудява Геула. Тя ме умолява да му намеря някаква работа.

- Да го посетя ли?

- Не е на смъртно легло, ако се притесняваш за това. Ала все пак няма да е зле скоро да го навестиш. Кой знае? Може пък и да решиш, че отново харесваш родината си.

- Аз обичам родината си, Узи!

- Но недотам, че да живееш в нея.

- Винаги си ми напомнял донякъде за Шамрон - смръщено отбеляза Габриел, - ала сега приликата е почти обезпокоителна.

- Геула наскоро ми каза същото.

- Аз не го казах като комплимент.

- Нито пък тя. - Навот с особена грижливост добави още една лъжичка сметана върху кифличката си.

- И така, защо еи дошъл, Узи?

- За да ти предложа една уникална възможност.

- Говориш като амбулантен търговец.

- Все пак съм шпионин - отбеляза Навот. - Разликата не е голяма.

- Какво е предложението ти?

- Шанс да изкупиш една своя грешка.

- Коя грешка?

- Трябваше да застреляш Фарид Хан в тила още преди да успее да се взриви. - Узи сниши глас и сякаш споделяйки някаква тайна, добави: - Ето така щях да постъпя аз, ако бях на твое място.

- И как бих могъл да изкупя това свое прегрешение?

- Като приемеш една покана.

- От кого?

Навот мълчаливо завъртя очи на запад.

- От американците? - запита Габриел.

Узи се усмихна.

- Още чай?

Дъждът спря така внезапно, както бе започнал. Габриел остави пари на масата и поведе Навот надолу по стръм-ната пътечка към залива Полпеор. Телохранителят все още се подпираше на изоставения заслон за лодки. Той изгледа с престорено безразличие Алон и Навот, които бавно прекосиха каменистия бряг и се спряха до водата. Узи хвърли разсеян поглед към ръчния си часовник от неръждаема стомана, а после вдигна яката си, за да се предпази от поривистия вятър, който идваше откъм водата. Габриел за пореден път се изуми колко много си приличаха с Шамрон. Сходствата съвсем не бяха само външни. Сякаш Шамрон чрез силата на несломимата си воля бе съумял да обсеби Навот телом и духом. До него не стоеше омаломощеният от възрастта и болестта Шамрон, помисли си Габриел, а Шамрон в разцвета на силите си. Липсваха му само отвратителните турски цигари, които бяха съсипали здравето му.. Бела не позволяваше на съпруга си да пуши даже и когато изпълняваше мисия под прикритие.