Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Дали не е време да опипаме почвата? - предложи Лавгроув с поглед, фиксиран в кабинката.

- Може би сте прав - отвърна Хамдали. - Един момент, ако обичате.

Хамдали каза няколко думи на арабски. Секунди по-късно жената в кабинката отговори нещо по телефона. Веднага след това Хамдали рече на английски:

- Клиентът ми е съгласен, господин Лавгроув. Моля, обявете първия си анонс.

По това време наддаването бе достигнало трийсет и четири милиона. С повдигане на вежда Никълъс покачи с още милион.

- Имаме трийсет и пет - обяви Хънт с интонация, която подсказваше, че в преследването на плячката се е намесил нов хищник. Хектор Кандиоти незабавно реагира, последван от Тони Беринджър. Двама наддаващи по телефона преминаха границата от четиридесет милиона. След това Джак Чеймбърс, кралят на недвижимите имоти, небрежно анонсира четиридесет и един. Лавгроув не изпитваше особени притеснения от Джак. Онази афера с лекото момиче от Ню Джърси му беше коствала доста скъп развод, след който едва ли бе способен да издържи дълго в наддаването.

- Последният анонс е четиридесет и един милиона - прошепна в слушалката той.

- Клиентът ми смята, че се разиграва театър.

- Това е търг на картини ка „Кристис“. Театърът е задължителен.

- Търпение, господин Лавгроув.

Никълъс продължи да наблюдава жената в кабинката, докато наддаването премина границата от петдесет милиона долара. Джак Чеймбърс направи последен анонс за шейсет. Тони Беринджър и неговият руски мафиот повишиха на седемдесет. Хектор Кандиоти развя бял флаг.

- Изглежда, оставаме ние и руснакът - съобщи Лавгроув на събеседника си в Париж.

- Клиентът ми не се притеснява от руснаци.

- Какво желае да предприеме клиентът ви?

- Каква е най-високата сума, достигана на търг за произведение на Ротко?

- Малко над седемдесет и два милиона.

- Моля, анонсирайте седемдесет и пет.

- Твърде много е. И без това няма да...

- Моля, направете анонса, господин Лавгроув!

Никълъс отново повдигна вежда и вдигна ръка, разперил петте си пръста.

- Седемдесет и пет милиона - съобщи Хънт. - Седемдесет и пет милиона за картината на Ротко. Първи път. Втори път. Последен шанс?

Чукчето удари.

Множество ахвания се чуха из салона. Лавгроув вдигна поглед към кабинката, но жената вече не бе там.

ПОЛУОСТРОВ ЛИЗАРД, КОРНУОЛ

С одобрението на Скотланд Ярд, на Министерството на вътрешните работи и лично на британския премиер Габриел и Киара се завърнаха в Корнуол на третия ден след атентата в Ковънт Гардън Маркет. На следващата сутрин в десет часа пристигна и Мадоната с младенеца и Мария Магдалина - маслени бои върху платно, 110 на 92 сантиметра. След като внимателно извади картината от предпазния контейнер, Габриел я постави на старинен дъбов триножник във всекидневната и прекара следобеда в разучаване на рентгеновите снимки. Призрачните образи само затвърдиха убеждението му, че творбата действително е на Тициан.

В продължение вече на няколко месеца Габриел не бе докосвал картина и бе готов да започне незабавно. На следващата сутрин той стана рано, приготви си кана кафе с мляко и веднага се захвана с деликатната задача да реставрира платното. Първата стъпка бе да наложи мека опаковъчна хартия върху изображението, за да се застрахова срещу по-нататъшна загуба на бои при процедурата. За целта съществуваха редица достъпни лепила, но Габриел предпочиташе да приготвя собствена смес, чиято рецепта бе научил във Венеция от майстора реставратор Умберто Конти: топчета туткал от заешка кожа, разтворени в смес от вода, оцет, говежда жлъчка и меласа.

Той остави зловонната смес да къкри на кухненската печка, докато тя не достигна плътността на сироп, а после я премести да изстине и се загледа в сутрешните новини на Би Би Си. Името на Фарид Хан сега бе известно във всяко домакинство на Обединеното кралство. Предвид точно избрания час на атентата, Скотланд Ярд и британското разузнаване работеха по версията, че той е свързан с взривовете в Париж и Копенхаген. Все още никоя терористична групировка не бе поела отговорност за атентатите. По телевизиите експерти спореха разгорещено. Единият лагер настояваше, че покушенията са дело на консервативни членове от върхушката на Ал Кайда в Пакистан. Според други бе очевидно, че са извършени от нова терористична мрежа, която все още не бе попаднала в полезрението на западните разузнавателни служби. Във всеки случай европейските власти вече се подготвяха за нови кръвопролития. Обединеният център за анализ на тероризма към МИ5 бе повишил нивото на заплаха до „критично“, което означаваше, че в най-скоро време очакваха нови атентати.