Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Търгът трябваше да започне в шест часа. Главният аукционер на „Кристис“ - Франсис Хънт, отпусна на неспокойната аудитория още пет минути, за да си намерят всички местата, преди да заеме своето. Той имаше изискани маниери и комичната му английска изтънченост по необясними причини все още караше американците да се чувстват недодялани. В дясната си ръка държеше прословутия „черен бележник“, в който се съдържаха тайните на вселената - поне що се отнасяше до настоящата вечер. Всеки артикул в търга имаше своя собствена страница вътре с информация като минималната цена на продавача, cxetaa с разположението на всички евентуални наддаващи и стратегията на Хънт за получаване на най-високата възможна цена. Името на Лавгроув фигурираше на страницата за артикул 12 - творбата на Ротко. По време на предварителния таен оглед Лавгроув бе намекнал, че е възможно да прояви интерес, при условие че цената е подходяща, а разположението на звездите - благоприят-но. Хънт, разбира се, знаеше, че Лавгроув лъже. Хънт знаеше всичко.

Аукционерът пожела на присъстващите приятна вечер, а след това тържествено обяви:

- Артикул едно: творба на Туомбли!

Наддаването започна мигновено, на стъпки от сто

хиляди долара. Аукционерът умело направляваше процеса с помощта на двама безупречно подстригани сътрудници, които се движеха зад трибуната и заемаха пози като модели на фотосеанс. Лавгроув навярно би се впечатлил от представлението им, ако не знаеше, че всичко е старателно репетирана хореография. Наддаването позамря на милион и половина додара, но не след дълго бе съживено от телефонно обаждане с предложение за милион и шестстотин хиляди. Последваха още пет бързи анонса, след което наддаващите притихнаха за втори път.

- Анонс за два милиона и сто хиляди от Кордилия, на телефона - напевно изрече Хънт, местейки изкусително поглед от лице на лице. - Два милиона и сто хиляди за творбата на Туомбли. И така... Последен шанс? - След тези думи чукчето отчетливо сложи края на процедурата.

- Благодаря ви! - промърмори Хънт сякаш на себе си, записвайки сделката в черния си бележник.

След Туомбли последваха произведения на Лихтен-стайн, Баския, Дибенкорн, Де Кунинг, Джонс, Полък и цяла поредица творби на Уорхол. Всяка картина стигаше по-висока цена от предварителните прогнози и от тази преди нея. Това не бе никак случайно. Хънт съобразително бе подредил артикулите така, че да предизвиква все по-нарастващо вълнение у присъстващите. Когато на витрината се появи артикул 12, и наблюдаващите, и наддаващите вече бяха достатъчно възбудени.

- От дясната ми страна е творба на Ротко - обяви той.

- Да започнем ли наддаването от дванайсет милиона?

Това бе начална цена, с два милиона по-висока от предварителната оценка. Сигурен знак, че Хънт очакваше особено висока крайна цена. Лавгроув извади мобилен телефон от вътрешния джоб на сакото си „Бриони“ и набра парижки номер. Отговори Хамдали. Гласът му звучеше като топъл чай, подсладен с мед.

- Клиентът ми желае да усети атмосферата в залата, преди да направи първия си анонс.

- Мъдър ход.

Лавгроув постави телефона в скута си и скръсти ръце. Съвсем скоро стана ясно, че ги очаква тежка битка. Анонси обсипваха Хънт от всички ъгълчета на салона, както и от телефоните, чиито слушалки сътрудниците на водещия аукциона час по час вдигаха. Хектор Кандиоти, съветник относно изобразителното изкуство на белгийски индустриален магнат, беше вдигнал ръка с табелката си във въздуха като регулировчик - агресивна техника за наддаване, позната като „парен валяк“. Тони Беринджър, който работеше за руски алуминиев олигарх, наддаваше, сякаш от това зависеше животът му - което сигурно не бе особено далеч от истината. Лавгроув изчака, докато цената достигна трийсет милиона, и след това вдигна телефона от скута си.

- Е? - спокойно запита той.

- Още е рано, господин Лавгроув.

Този път Никълъс задържа телефона до ухото си. В Париж Хамдали разговаряше с някого на арабски. За съжаление, той не бе сред езиците, които Лавгроув владееше добре. Докато изчакваше, отново обходи с поглед стъклените кабини, където бяха скритите наддаващи. В една от тях успя да забележи привлекателна млада жена, която държеше мобилен телефон. Няколко секунди по-късно му направи впечатление нещо друго. Докато чуваше гласа на Хамдали в слушалката си, жената мълчеше. А когато тя започваше да говори, Хамдали млъкваше. Имаше вероятност да е съвпадение, помисли си той. Но пък можеше и да не е.