Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Той закопча догоре анорака си и тръгна натам, следвайки контура на заливчето. Скоро първите тежки капки западаха по земята. След малко пред очите му се появи кафенето, забулено в мъгла. В основата на хребета, скрит на завет зад безстопанствения заслон за лодки, стоеше млад мъж на възраст между двайсет и трийсет години, с късо подстригана коса и вдигнати над челото слънчеви очила. На площадката за наблюдение имаше друг мъж, който се преструваше, че гледа през телескопа. Габриел отлично знаеше, че уредът бе извън.строя от месеци.

Той постепенно забави крачка и спря. Погледна към кафенето тъкмо когато на терасата се появи трети мъж. Носеше непромокаема шапка, нахлупена току над веждите, както и очила без рамки, каквито предпочитаха немските интелектуалци и швейцарските банкери. По лицето му се четеше нетърпение - сякаш бе деен мениджър, принуден от жена си да си вземе почивен ден. Той задържа поглед върху Габриел, а после вдигна дебелата си китка, за да види колко е часът. Габриел се изкуши да поеме незабавно в обратната посока. Вместо това обаче сведе поглед и продължи напред. По-добре беше да стане на обществено място, помисли си той. За да е по-малък рискът от неприятни сцени.

НОС ЛИЗАРД, КОРНУОЛ

- Наистина ли трябваше да поръчваш кифлички? -запита Узи Навот с възмущение.

- Най-добрите в Корнуол са. Същото важи и за сметаната.

Навот не посегна към кифличките. Габриел се усмихна с разбиране.

- Още колко килограма иска да свалиш Бела?

- Поне два. Но очаква след това да задържа новото тегло - добави мрачно Навот, сякаш ставаше въпрос за затворническа присъда. - Какво ли не бих дал за твоя метаболизъм! Женен си за една от най-страхотните готвачки в света, а успяваш да поддържаш фигура на двайсет и пет годишен. А аз? Аз съм женен за една от най-добрите познавачки на Сирия и само да помириша нещо тестено, се налага да отпускам колана.

- Може би е време да помолиш Бела да посмекчи малко диетичните ограничения.

- Помоли я ти - отвърна Навот. - Всичките години, прекарани в изследване на баасистите в Дамаск, са оставили своя отпечатък. Понякога у дома изпитвам чувството, че живея в полицейска държава.

Двамата бяха седнали на уединена масичка близо до опръсканите от дъжда прозорци. Габриел бе обърнат с лице към вътрешността на заведението, а Навот - към морето. Той носеше панталони от рипсено кадифе и бежов пуловер, от който все още се носеше мирисът на мъжките дрехи, продавани в „Хародс“. Като остави шапката си на съседен стол, той прокара ръка през късо подстриганата си червеникаворуса коса. В нея имаше повече сиви нишки от последния път, когато Габриел го бе виждал, но това бе обяснимо. Узи Навот сега оглавяваше тайните разузнавателни служби на Израел. Сивеещите коси бяха една от многобройните облаги на професията.

Ако директорският мандат на Навот приключеше в този момент, почти със сигурност щеше да се счита от всички за един от най-успешните в дългата и легендарна история на Службата. Той бе получил немалко награди заради резултатите в англо-американо-израелската операция „Шедьовър“, довела до унищожаването на четири тайни ядрени съоръжения в Иран. Директорския пост Навот заемаше до голяма степен благодарение на Габриел, макар това да беше факт, който той предпочиташе да не се експонира. Позицията му бе предложена едва след като Алон многократно я бе отказвал. А четирите съоръжения за обогатяване на уран сигурно още щяха да работят на пълни обороти, ако Габриел не бе съумял да вербува швейцарския бизнесмен, който тайно продаваше машинни компоненти на иранците.

На този етап обаче мислите на Навот сякаш бяха съсредоточени единствено върху чинийката с кифлички. Поддавайки се на изкушението, той избра една, раздели я внимателно и постави върху нея конфитюр от ягоди и бита сметана. Габриел си наля чай от алуминиевия чайник и тихо - на немски с берлински акцент, наследен от майка му - попита за целта на ненадейното посещение на Навот.

- Имах да обсъждам с британските ми колеги редица вътрешни въпроси, сред които и озадачаващ доклад за един бивш наш агент, който сега живее тук под протекцията на МИ5. Носят се слухове за връзка между този агент и последния атентат в Ковънт Гардън. Ако трябва да съм честен, първоначално ги приех доста скептично. Тъй като познавам добре въпросния агент, не можех да допусна, че той би рискувал позицията си във Великобритания, извършвайки неблагоразумието да извади оръжие на обществено място.