Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Габриел се заслуша в един репортаж, чиято тема бяха действията на Скотланд Ярд в минутите преди атентата. С внимателно подбрани думи комисарят на лондонската полиция призна, че са получили сигнал за подозрителен мъж с несъразмерно палто, който се е насочил към Ковънт Гардън Маркет. За огромно съжаление, уточни комисарят, сведенията са били недостатъчно конкретни, за да се предприемат действия за елиминиране на потенциалния атентатор. След това той потвърди, че двама служители на отдел СО-19, специалното подразделение на лондонската полиция, са били изпратени в Ковънт Гардън Маркет, но при съществуващите обстоятелства не са имали друг избор, освен да се въздържат от стрелба. Относно слуховете, че на мястото на атентата някой е извадил огнестрелно оръжие, органите на реда са разпитали въпросния мъж и са установили, че това не е бил пистолет, а фотоапарат. От съображения за сигурност самоличността на мъжа щеше да остане скрита. Пресата очевидно приемаше официалната версия на полицията. Същото се отнасяше и за борците за граждански свободи, които аплодираха демонстрираната от органите на реда сдържаност - независимо че тя бе довела до загубата на осемнайсет невинни живота.

Киара влезе в кухнята и Габриел изключи телевизора. Тя веднага отвори един от прозорците, за да излезе навън неприятната миризма на говеждата жлъчка и оцета. После сгълча Габриел, че е похабил любимата й тенджера от неръждаема стомана. Той само се усмихна и потопи връхчето на показалеца си в сместа. Беше вече достатъчно хладна за работа. Докато Киара надничаше през рамото му, той внимателно нанесе лепилото върху пожълтелия лак и после го покри с няколко правоъгълни парчета мека хартия. Творението на Тициан вече не се виждаше. Щеше да остане скрито през следващите няколко дни, докато не завършеше реставрацията.

Тази сутрин Габриел нямаше повече какво да прави, освен да наглежда картината от време на време, за да провери дали лепилото съхне както трябва. Той седна в беседката с изглед към морето, отвори лаптопа си и за-търси в интернет допълнителна информация за трите атентата. Изкушаваше се да се свърже с централата на булевард „Цар Саул“, но се въздържа. Беше пропуснал да уведоми Тел Авив за своето премеждие с терориста в Ковънт Гардън и ако сега им кажеше, само щеше да даде повод на бившите си колеги да започнат да се ровят в живота му. Габриел бе научил от опит, че със Службата трябваше да се държи като с бивша любовница. Контактите трябваше да бъдат сведени до минимум, и то само на обществени места, където не съществуваше риск от неприятни сцени.

Малко преди пладне и последните облаци, напомнящи за среднощната буря, преминаха над залива Гънуолоу, оставяйки след себе си кристалносиньо небе. Габриел хвърли още един поглед на картината, извади от гардероба анорак и чифт туристически обувки и се отправи на традиционната си разходка по скалите. Предишния следобед по крайбрежната пътека на север бе стигнал чак до селцето Пра Сандс. Сега изкачи неголямото възвишение зад къщата и се отправи на юг към нос Лизард.

Не след дълго магията на корнуолското крайбрежие, прокуди от съзнанието му спомена за мъртвите и ранените в Ковънт Гардън Маркет. Когато Габриел достигна границите на голф игрището на клуб „Мълиън“, и последният зловещ образ бе сякаш скрит под пласт заличаваща боя. Докато напредваше на юг покрай назъбения рид на Полъриан Клифс, мислите му бяха заети единствено с извършената с картината на Тициан процедура. Утре му предстоеше внимателно да отстрани изтънялото платно от подрамката, а след това да го положи върху нова италианска ленена тъкан и да го прилепи към нея с помощта на тежка ютия. После следваше най-дългият и най-тру-доемък етап от реставрацията - отстраняването на напукания пожълтял лак и ретуширането на пострадалите от времето участъци от картината. Макар някои реставратори да си позволяваха по-агресивна техника на ретуширане, Габриел се славеше със своята незабележима намеса и почти свръхестествена способност да възпроизвежда рисунъка на старите майстори. Той смяташе, че реставраторът е длъжен да работи незабележимо, да не оставя следи от намесата си, като се изключи, разбира се, възстановяването на първоначалния блясък на творбата.

Когато достигна северния край на залива Кайнънс, плътна редица тъмни облаци бе скрила слънцето, а морският вятър бе станал значително по-студен. Вече добре познаваше капризите на корнуолското време и му беше ясно, че „светлият интервал“, както британските метеоролози обичаха да наричат слънчевите периоди, бързо отиваше към края си. Той поспря, обмисляйки къде да потърси подслон. На изток, отвъд равнината, наподобяваща постелка от разноцветни кръпки, се намираше село Лизард. Право напред беше самият нос. Габриел избра втория вариант. Не искаше да съкращава разходката си заради нещо толкова тривиално като преминаваща буря. Освен това горе на хребета имаше приятно кафене, където можеше да си поръча прясно изпечена кифличка и кана чай и да изчака бурята да премине.