Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Защото нито Скотланд Ярд, нито службите за сигурност желаят второ фиаско като това с Де Менезеш. След неговата смърт бяха въведени редица нови изисквания и процедури, за да се предотвратят други подобни случаи. Достатъчно е да се отбележи, че един сигнал вече не е достатъчен, за да се предприемат крайни мерки. Дори източникът на сигнала да е самият Габриел Алон.

- И затова загинаха осемнайсет невинни жертви?

- Ами ако не беше терорист? Ако беше друг уличен комедиант или човек с психическо разстройство? Тогава щяха да ни изгорят на клада.

- Но той не беше нито уличен комедиант, нито човек с психическо разстройство, Греъм. Казах ви го.

- По какво разбра?

- Та той все едно носеше на врата си табелка, на която бяха изписани намеренията му.

- Толкова очевидни ли бяха?

Габриел изброи признаците, които първоначално бяха събудили подозренията му. След това обясни как бе стигнал до заключението, че терористът смята да се взриви в 14,37 часа. Сиймор го изслуша и бавно поклати глава.

- Вече съм спрял да броя колко часове отделяме, за да обучаваме полицейските служители да идентифицират потенциални терористи. Да не говорим за милионите, които сме инвестирали в софтуер за разпознаване на поведенчески белези в сниманото от камерите. И въпреки всичко, атентатор самоубиец успя да влезе в Ковънт Гардън Маркет, без абсолютно никой да го забележи. С изключение на теб, разбира се.

Сиймор замълча и потъна в мрачен размисъл. Движеха се на север по ярко осветената Риджънт Стрийт. Габриел опря уморено глава на прозореца и попита дали вече се знае името на атентатора самоубиец.

- Казва се Фарид Хан. Родителите му са емигрирали във Великобритания от Лaxop някъде към края на седемдесетте години на миналия век, но самият той е роден в Лондон. И по-точно в Степни Грийн - поясни Сиймор. - Като много други британски мюсюлмани от това поколение, Фарид отхвърля умерените и аполитични религиозни убеждения на своите родители и става ислямист. Към края на деветдесетте прекарва по-голямата част от времето си в джамията на Уайтчапъл Роуд, Източен Лондон. Не след дълго се издига като уважаван член на радикалните групировки „Хизб ут Тахрир“ и „Ал Мухаджирун“.

- Явно поддържате негово досие.

- Така е - отговори Сиймор, - но не по причините, за които вероятно предполагаш. Фарид Хан за нас беше лъч светлина, надежда за бъдещето. Поне така смятахме.

- Надявали сте се, че сте го вкарали в правия път?

Сиймор кимна.

- Скоро след атентатите на 11 септември Фарид се присъедини към една група, наречена „Нови начала“. Нейната цел бе да разубеждава войнствени екстремисти и да ги връща към основното течение в исляма и преобладаващото британско обществено мнение. Смятаха Фарид за един от най-големите си успехи. Той обръсна брадата си.

Прекъсна отношенията със старите си приятели. Завърши с почти пълно отличие Кингс Колидж и постъпи на работа в неголяма лондонска рекламна агенция. Преди броени седмици дори се сгоди за девойка от стария си квартал.

- И вие го зачеркнахте от списъка си?

- В определен смисъл - кимна Сиймор. - Очевидно всичко е било хитро замислена заблуда. Фарид буквално е бил бомба със задействан часовников механизъм.

- Имате ли представа кой го е задействал?

- В момента хората от отдела ми преглеждат телефона и компютъра му, както и видеозаписа, който е оставил. Ясно е, че атентатът му има връзка с тези в Париж и Копенхаген. Дали трите са били координирани от бивши членове на върхушката на Ал Кайда или от някаква нова организация - мненията по този въпрос са различни. Каквото и да се окаже обаче, то не е твоя грижа. Ролята ти в този случай официално приключи.

Ягуарът прекоси Кавендиш Плейс и се спря пред входа на хотел „Лангам“.

- Бих искал да получа оръжието си.

- Ще видя какво мога да направя - отвърна Сиймор.

- Колко време ще трябва да остана тук?

- От Скотланд Ярд биха искали да останеш в Лондон до края на почивните дни. А в понеделник сутрин можеш да се върнеш в крайбрежната си къща и да се концентрираш единствено върху Тициан.

- Откъде знаеш за Тициан?

- Знам всичко. Освен как да попреча на роден във Великобритания мюсюлманин да извърши масово убийство в Ковънт Гардън.

- Аз можех да го спра, Греъм.

- Така е - замислено потвърди Сиймор. - А ние щяхме да ти се отплатим, разкъсвайки те на парчета.

Габриел излезе от колата, без да каже и дума повече. „Ролята ти в този случай официално приключи“ - промърмори той на влизане в лобито. Дълго след това не спря да си го повтаря като мантра.