Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

„Мъртвецът“ достигна до предните редици на тълпата зяпачи и продължи да върви право към уличния комедиант. Очите му вече бяха придобили онзи отсъстващ поглед. Устните му помръдваха. Последна молитва... Уличният комедиант сметна, че „мъртвецът“ иска да се включи в представлението му. С широка усмивка той направи крачка към него, но в следващия миг застина, защото го видя да изважда ръцете си от джобовете на палтото. Лявата беше леко разтворена. Пръстите на дяс-ната бяха свити в юмрук, само палецът бе изправен нагоре. Габриел все още се колебаеше. Ами ако не държеше детонатор? Ами ако беше химикалка или балсам за устни? Трябваше да е напълно сигурен. Хайде, разкрий намеренията си — помисли си той. - Постави своя подпис.

„Мъртвецът“ се обърна с лице към пазара. Хората, наблюдаващи от балкона на „Пънч и Джуди“, се позасмяха напрегнато, както и неколцина от зрителите на площадчето. Габриел се абстрахира от смеха и във въображението си накара сцената да застине. Сякаш наблюдаваше сюжет, излязъл изпод четката на Каналето. Човешките фигури бяха застинали. Единствено Габриел -реставраторът - бе свободен да се движи сред тях. Мислено той премина през предния ред зрители и съсредоточи погледа си в основата на черепа на атентатора. Беше невъзможно да стреля с низходяща траектория. Ала имаше друга възможност да предотврати косвените жертви. При изстрел отдолу нагоре куршумът на Габриел би отлетял безопасно над главите на зрителите към фасадата на близката сграда. Той си представи цялата поредица свои действия - изваждането на пистолета, приклякането, изстрела, после придвижването към поразената цел - и зачака „мъртвецът“ да разпише името си.

Тишината в съзнанието на Габриел бе нарушена от пиянски глас, идещ от балкона на ,Д1ънч и Джуди“. Някой викаше към мъченика да се махне и да не пречи на представлението. В отговор „мъртвецът“ вдигна ръце над главата си като маратонец, пресичащ финалната лента. От вътрешната страна на дясната му китка се виждаше тънка жичка, свързваща детонатора с експлозивите. Габриел не се нуждаеше от повече доказателства. Той бръкна в якето си и стисна дръжката на беретата. След това, докато „мъртвецът“ надаваше своя вик Аллаху ак-бар!, Габриел клекна на коляно и насочи оръжието към него. За негова радост тъкмо в този момент видимостта бе идеална. Нямаше риск за косвени жертви. Ала в мига, когато Алон се канеше да дръпне спусъка, нечии силни ръце натиснаха пистолета му надолу и двама мъже с тежестта си го повалиха и притиснаха към каменната настилка.

Още щом Габриел докосна земята, се разнесе силен тътен като от близка гръмотевица и той усети как над него преминава вълна от изгарящ въздух. В продължение на няколко секунди настана пълна тишина. След това започнаха виковете - първо един отделен писък, последван от всеобщи стонове. Габриел повдигна глава и видя картина, по-ужасна от най-лошите му кошмари. Навсякъде имаше части от тела и кръв. Багдад се бе пренесъл на Темза.

НЮ СКОТЛАНД ЯРД, ЛОНДОН

Едва ли един оперативен работник от разузнаването - макар и бивш - би могъл да извърши по-сериозно провинение от това да се остави да бъде арестуван от органите на властта в чужда държава. Тъй като Габриел от дълго време вече живееше на предела на тайния свят, подобна участ го бе сполитала доста по-често, отколкото други негови колеги. Опитът го бе научил, че за подобни случаи имаше установен ритуал - танц кабуки, който трябваше да приключи, преди да се намесят по-висшите органи. Той добре познаваше стъпките на танца. За щастие същото се отнасяше и за домакините му.

Броени минути след атентата той бе задържан и веднага след това прехвърлен в Ню Скотланд Ярд ^ щабквартирата на лондонската полиция. Още с пристигането бе отведен в стая за разпити без прозорци, където се погрижиха за многобройните му наранявания. Донесоха му и чаша чай, но той не я докосна. Не след дълго при него влезе старши следовател от отдела за контратероризъм. Той прегледа документите на Габриел с напълно оправдан скептицизъм и после се опита, да изясни последователността на събитията, принудили „господин Роси“ да извади личното си оръжие в Ковънт Гардън Маркет секунди преди там да се самовзриви терорист. Габриел се изкушаваше на свой ред да му зададе някои въпроси. Изгаряше от нетърпение например да разбере защо двамата спецполицаи от СО-19 бяха решили да неутрализират тъкмо него, а не терориста, очевидно готвещ се да извърши масово убийство. Но се въздържа и вместо това отговаряше на всеки въпрос на следователя, декламирайки един телефонен номер. „Позвънете на него - казваше той, потупвайки с пръст по бележника, където следователят го беше записал. - Ще ви отговорят от една солидна сграда недалеч оттук. Веднага ще познаете името на човека от другата страна на линията. Или поне би трябвало да го познаете.“