Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Най-голямото предимство на Рашид обаче беше не баналната външност, а гласът. Габриел слушаше записите на проповедите му - както на арабски, така и на английски, - както и дълбокомислените интервюта, които бе давал за медиите след атентатите на 11 септември. Но най-вече преглеждаше транскрипциите на разговорите между Рашид и агентите от ЦРУ, които бяха водили разпитите му. В тях той се проявяваше ту като поет, ту като проповедник и специалист по джихад. Предупреждаваше американците, че демографските тенденции дават сериозни предимства на техните врагове, че ислямският свят е млад, непрестанно разрастващ се и кипящ от гняв и унижение. „Ако не предприемете мерки, за да промените ситуацията, скъпи мои приятели, едно цяло поколение ще бъде безвъзвратно изгубено в джихада.“ Америка определено се нуждаеше от мост към мюсюлманския свят. И Рашид ал Хусейни предлагаше да изиграе тази роля.

Изтощени от вероломното присъствие на Рашид, останалите от екипа настояваха Габриел да държи вратата на библиотеката затворена, докато слуша записите. Ала късно вечер, когато повечето от тях вече си бяха легнали, той пренебрегваше молбата им, само и само да се освободи донякъде от клаустрофобичното усещане, което пораждаше у него гласът на Рашид. И всеки път, когато отвореше вратата, виждаше Дина, вторачена в огромния пъзел на стената в трапезарията.

- Лягай си вече, Дина — казваше й той.

А тя отвръщаше:

- Ще си легна, когато и ти си легнеш.

През първия петък на декември, докато Джорджтаун постепенно побеляваше от първия сняг, Габриел отново прослушваше последния разговор между Рашид и агентите от Управлението, с които бе поддържал контакт. Записът бе направен вечерта преди дезертирането му. Гласът му звучеше малко по-възбудено от обичайното и донякъде напрегнато. Към края на разговора назоваваше името на имам в Осло, който по негово мнение набирал средства за бойците на съпротивата в Ирак. „Това не са бойци на съпротивата, а терористи“ - многозначително подчертаваше гласът на служителя на ЦРУ. „Извинявай, Бил - отговаряше Рашид, използвайки псевдонима на служителя, - но понякога ми е трудно да си спомня на чия страна съм.“

Габриел изключи компютъра си и се отправи с тихи стъпки към трапезарията. Дина стоеше пред плетеницата си, разтривайки крака си на мястото, което винаги я болеше, когато бе изтощена.

- Лягай си, Дина - каза Габриел.

- Не и тази вечер - отвърна тя.

- Да не си го открила?

- Така смятам.

- И кой е?

- Малик - тихо промълви тя. - Господ да ни е на помощ!

Минаваше два след полунощ - време от денонощието, когато, според думите на Шамрон, рядко се раждаха блестящи планове. Габриел предложи на Дина да изчакат утринта, но часовникът в главата й подсказваше друго. Тя лично събуди останалите и нервно закрачи из стаята в очакване да стане кафето. Когато най-сетне заговори, тонът й бе напрегнат, но уважителен. Малик, повелителят на терора, бе личност, вдъхваща страхопочитание.

Тя припомни на екипа миналото на Малик. Той бе наследник на клана Ал Зубаир - смесен палестинско-сирийски род, който произхождаше от село Абу Гош, недалеч от Йерусалим. Беше роден в бежанския лагер в Зарка, Йордания. Зарка беше ужасяващо място, независимо от критериите, по които се съдеше за него, и се славеше като люпилня за ислямски екстремисти. Интелигентен младеж, но без цел в живота, Малик прекарвал огромна част от времето си в джамията „Ал Фалах“. Там бе попаднал под влиянието на салафистки имам подстрекател, който го насочил право в ръцете на Ислямското съпротивително движение, по-добре познато като „Хамас“. Малик се присъединил към военното крило на групировката - бригадите „Изадин ал Касам“, - където бил обучаван в изкуството на тероризма от някои от най-страховитите „професионалисти“. Лидер по природа и умел организатор, той бързо се издигнал в йерархията и по времето на Втората интифада бил един от мозъците на „Хамас“. Скрит зад оградите на лагера в Зарка, той замислил някои от най-гибелните атентати по онова време, сред които и самоубийствен взрив в нощен клуб в Тел Авив, отнел живота на трийсет и трима души.

- След атентата - продължи Дина - министър-пред-седателят на Израел подписа заповед за елиминирането на Малик. От лагера в Зарка Малик вече бе планирал своя най-тежък удар - взривяването на Стената на плача. За щастие тогава успяхме да заловим тримата шахиди, преди да стигнат до целта си. Смята се, че това е единственият неуспех на Малик.