Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Габриел и екипът му обработиха материалите възмож-но най-бързо, но с необходимото усърдие и внимание към детайла. Габриел ги инструктира да подходят към случая, сякаш е огромно живописно платно, понесло значителни поражения. „Не се отдалечавайте от него в опита да обхванете всичко с поглед - наставляваше ги той. - Това само ще ви изнерви. Започнете от краищата и бавно се придвижвайте към средата. Обръщайте внимание на дребните детайли - ръка, око, подгъва на нечия дреха, незначителна наглед нишка, свързваща трите случая. Първоначално няма да съзрете такива, но ги има. Гаран-тирам.“

С помощта на Агенцията за национална сигурност и правителствените експерти по извличане на знания от данни, работещи в безлични сгради около столицата, екипът непрестанно дълбаеше в паметта на мощните компютри и сървъри, пръснати по света. Телефонни номера отвеждаха до други телефонни номера; електронни адреси препращаха към други електронни адреси; лични имена се свързваха с други лични имена. Изчитаха хиляди текстови съобщения на поне дузина различни езици. Сравняваха данните за посещения на уебстраници за повтарящи се влизания; преглеждаха снимки; претърсваха архивите на интернет търсачките за следи от тайни желания и забранени страсти.

Постепенно терористичната мрежа започна да придобива смътни очертания. Връзките в нея все още бяха откъслечни и неясни: име на потенциален агент в Лион; адрес на вероятна тайна квартира в Малмьо; телефонен номер в Карачи; уебсайт с неясен произход, където бяха качени видеозаписи на атентати и обезглавявания - порнографията на джихадския свят. Смятайки, че комуникират с ЦРУ, няколко благоразположени западни разузнавателни служби с готовност им изпращаха информация, която иначе биха задържали за себе си. Същото правеха и представители на тайните полиции в ислямския свят. Не след дълго стените на стаята се покриха с крайно объркващ колаж от листове с данни и чертежи. Ели Лавон отбеляза, че все едно се взират в звездите без помощта на небесна карта. Приятно, но неособено продуктивно занимание, поясни той, в момент, когато на карта бе заложен животът на невинни хора. Някъде сред хаоса по стените се криеше общият принцип, направляващата терора ръка. Харизматичният духовник Рашид бе изградил терористична мрежа благодарение на убедителния си език, ала някой друг бе обучил членовете й как да осъществят координирани атентати в три европейски града в точно определени моменти. Очевидно този друг съвсем не бе аматьор. Беше умел терористичен стратег.

Да открие лицето и името на това чудовище се превърна в лична мисия за Дина. Сара, Киара и Ели Лавон работеха неуморно редом с нея, докато Габриел се задоволяваше да играе ролята на посредник и момче за всичко. Два пъти всеки ден Дина го засипваше с въпроси, които се нуждаеха от спешен отговор. Понякога Габриел отиваше в израелското посолство в Северозападен Вашингтон и ги отправяше към Шамрон по кодиран канал. В други случаи ги предаваше на Ейдриън Картър, който на свой ред тръгваше към Форт Мийд, за да поговори насаме със своите специалисти по извличане на данни. Навръх Хелоуин, докато из Джорджтаун обикаляха десетки деца, облечени като призраци, таласъми и супергерои, Картър извика Габриел в едно кафене на Трийсет и пета улица, за да му връчи поредната дебела папка с материали.

- Докъде е стигнала Дина? - попита Ейдриън и отстрани капачката на своето кафе „Американо“, което в действителност нямаше намерение да изпие.

- Дори и аз не мога да кажа със сигурност - отвърна Габриел. - Тя си има собствена методология. Просто гледам да не й се пречкам.

- Всички й дишаме праха. Разузнавателните служби на Съединените щати разполагат с двеста висококвалифицирани аналитици, опитващи се да разнищят случая. Но дори вкупом не могат да се сравняват с тази жена.

- Защото тя знае точно какво ще се случи, ако не разбием тази мрежа. А изглежда, и не се нуждае от сън.

- Има Ли работна теория?

- Смята, че на върха й стои някой, когото познава.

- Лично ли?

- При Дина всичко е лично, Ейдриън. Именно затова е толкова добра в работата си.

Макар Габриел да не го признаваше, той също бе започнал да приема твърде лично този случай. Винаги, когато не пътуваше към посолството или не бе на среща с Картър, той можеше да бъде открит в „Рашидистан“ -така хората от екипа му наричаха все по-задръстената с материали библиотека в тайната квартира на Ен Стрийт. Снимки на фотогеничния духовник покриваха вече и четирите стени. Подредени в хронологичен ред, те очертаваха изумителния му възход от неизвестен проповедник в Сан Диего до лидер на джихадска терористична мрежа. Външният му вид почти не се бе променил през това време - същата рядка брада, същите очила, същият благ поглед в спокойните кафяви очи. Не приличаше на човек, способен да замисля и вдъхновява масови убийства. За Габриел това не бе изненадващо. Самият той бе измъчван от мъже с ръце на духовници, а веднъж бе убил палестински терорист с лице на дете. До ден днешен, повече от двайсет години по-късно, на Габриел му бе трудно да свърже невинното изражение на този човек с ужасно кървавите му деяния.