Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Добре ли мина срещата? - запита той.

- Много добре - каза по-възрастният от двамата мъже. - Госпожица Ал Бакари се съгласи да направи дарение за нашата кауза. Има няколко подробности, които се налага да обсъдим с вас.

Абас се обърна, за да ги покани да се настанят. Едва когато усети гаротата да се врязва в шията му, той осъзна своята грешка. Неспособен да си поеме дъх или да издаде какъвто и да било звук, Самир отчаяно заопитва да хване с пръсти тънката метална жица, която вече бе дълбоко в плътта му. Недостигът на кислород бързо изсмукваше силите му и той не съумя да окаже почти никаква съпротива, докато мъжете го притискаха с лице към пода. В този момент Абас усети как още нещо се врязва в шията му и осъзна, че двамата възнамеряват да отрежат главата му. Такова беше наказанието за неверниците, изменниците и враговете на джихада. Самир Абас всъщност не беше нито едно от трите. Беше истински вярващ, таен воин в армията на Аллах. Само след броени секунди обаче, поради неясни за него причини, той щеше да стане шахид.

За свое облекчение Абас започна да губи съзнание. Помисли си за парите, които беше скрил в килера на своя апартамент в Цюрих, и изпита тайна надежда, че Джоха-ра или децата му някой ден ще ги открият. После се насили да стои неподвижен и да се предаде на волята на Аллах.

Ножът направи още няколко мощни движения. Пред очите на Самир сякаш избухна ярка бяла светлина и той си помисли, че вижда рая. После светлината угасна и не последва нищо.

ХОТЕЛ „БУРЖ АЛ АРАБ“, ДУБАЙ

Асансьорът спря още два пъти, преди най-сетне да стигне до фоайето. Една изгоряла от слънцето британка се качи на единайсетия етаж, а на седмия влезе китайски бизнесмен. Михаил бе принуден да отстъпи. Сега той стоеше толкова близо до Малик, че долавяше мириса на кафе в дъха му. Усещаше на кръста си и насърчителния допир на глока, но мислите му бяха заети най-вече със спринцовката. Изкушаваше се да я забие в бедрото на Малик. Но се въздържаше и вместо това гледаше ту в тавана, ту часовника си или дисплея със сменящите се цифри на етажите - тоест всичко друго, освен лицето на убиеца. Когато вратите най-после се отвориха за последен път, британката и китаецът се отправиха към бара и той ги последва.

- Вторият отляво надясно е - каза той на скрития микрофон.

- Сигурен ли си?

- Дотолкова, че да го гръмна още тук, ако кажеш.

- Не тук.

- Не го оставяй да се изплъзне. Да го направим сега, докато имаме шанс.

Габриел изключи микрофона си. Михаил влезе в бара, преброи бавно до десет и пак излезе.

Габриел беше прибрал лаптопа си и се преструваше, че води телефонен разговор на френски език, когато Малик и четиримата му придружители в бели роби пресякоха фоайето. Навън те се спряха и започнаха да се ръко-стискат и целуват, а сетне се отправиха поединично към очакващите ги автомобили. Независимо от този последен подвеждащ ход, Габриел безпроблемно успя да проследи Малик, който се качи в един от двата огромни джипа „Денали“. Когато петте коли потеглиха, на тяхно място спряха две тойоти „Ланд Крузър“. Михаил си придаде отегчен вид, подмина хотелския служител и се качи отпред в първата. Габриел седна във втората тойота.

- Сложи си колана - каза Киара и натисна педала. -Тук карат като луди.

Новината, че Малик вече е под наблюдението на Службата, стигна до Рашидистан в 22,12 часа дубайско време. Тя предизвика кратък изблик на радост сред оперативните работници, но не и у тримата дългогодишни шпиони, събрани в центъра на помещението. Шамрон изглеждаше дълбоко умислен, докато наблюдаваше мигащата червена светлинка по Шейх Зайед Роуд.

- Току-що ми хрумна, че от известно време насам не сме получавали вест от нашия приятел Самир Абас - каза той, без да отделя очи от големия монитор. - Възможно ли е да му позвъним от познат за него номер?

- Например? - попита Картър.

- Нека е този на жена му - отговори Шамрон. - Самир винаги ми правеше впечатление на човек, който обича семейството си.

- Говориш за него в минало време.

- Така ли? - разсеяно отвърна Ари.

Картър погледна един от техниците и нареди:

- Действай.

Жителите на Дубай са не само сред най-заможните хора на света, но също така и измежду най-лошите шофьори. Транспортно произшествие в емирството се случваше на всеки две минути, а смъртните случаи бяха три на ден. Шофьорите правеха безразсъдни престроявания в тежкия трафик или караха на дистанция един метър от бронята на предния автомобил със сто и шейсет километра в час, докато през това време разговаряха по телефона. Ето защо малцина обърнаха внимание на високоскорост-ното преследване малко след десет вечерта на пътя към пристанищния град Джебел Али. За тях това беше просто поредната среднощна гонка.