Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Надия почука по прозореца с „Блекбъри“-то и даде знак, че е готова за тръгване. Няколко секунди по-късно, докато преминаваха по моста, който свързваше „Бурж ал Араб“ със сушата, Рафик ал Камал я попита:

- Има ли нещо, което трябва да знам?

- Тази среща не се е състояла.

- Коя среща? - попита охранителят.

Надия се усмихна уморено.

- Предай на Мансур, че пътуваме към летището. Да изтегли колкото може по-рано часа на излитане. Искам да се прибера в Париж колкото е възможно по-скоро.

Рафик ал Камал извади мобилния си телефон и набра номера на Мансур.

- Може би Аллах наистина е на негова страна - каза Ейдриън Картър.

Той не можеше да повярва на последната информация на Габриел от Дубай. Според нея Малик ал Зубаир, по-велителят на тероризма, всеки момент щеше да излезе от „Бурж ал Араб“, заобиколен от четирима свои напълно идентични двойници.

- Боя се, че Аллах няма пръст в това - рече Навот. -Малик мери сили с най-добрите разузнавателни служби в света вече няколко години. Знае много добре как се играе тази игра.

Навот погледна към Шамрон, който нервно въртеше старата си запалка „Зипо“ между пръстите.

- Имаме четири автомобила пред хотела - каза Навот. - Според нашите оперативни правила, с тях можем да проследим една кола. Най-много две. Ако петима идентични на външен вид мъже се качат в пет еднакви коли... - Той не довърши мисълта си. - Може би е време да помислим как да изтеглим хората си, шефе.

- Употребихме изключително много усилия, за да разположим екип в Дубай тази вечер, Узи. Може би е най-добре да ги оставим поне още малко там, в случай че на някого се удаде да зърне лицето на Малик. - Ари погледна редицата часовници по стените на Рашидистан и попита: - Какво е положението със самолета на Надия?

- Зареден е и е готов за отлитане. Хората й вече се качват на борда.

- А къде е самата звезда на представлението в момента?

- Пътува на североизток по Шейх Зайед Роуд със седемдесет и четири километра в час.

- Може ли да я видя?

Картър грабна един телефон. Няколко секунди по-късно на екраните на стената се появи мигаща червена светлинка, която се придвижваше на североизток по инфраструктурата на град Дубай. Шамрон продължи тревожно да върти запалката си, загледан в равномерното движение на светлинката.

Две завъртания надясно, две завъртания наляво...

Първият „Рейндж Роувър“ спря на алеята пред „Бурж ал Араб“ две минути след заминаването на Надия. Веднага след него дойде и втори, последван от един „Мерцедес GL“ и два джипа „Денали“. Габриел посегна към радиостанцията си, но тъкмо в този момент чу гласа на Михаил:

- Излизат.

Габриел не попита колко са. И сам знаеше отговора. Отпред чакаха пет автомобила за петима мъже. Алон трябваше да разпознае Малик още преди петимата да са излезли от хотела. Имаше само един начин това да стане. Той издаде заповедта.

- Те са петима, а аз съм сам - отвърна Михаил.

- Колкото повече говориш, толкова повече нараства вероятността да го изпуснем.

Михаил не каза нищо повече. Габриел хвърли поглед към лаптопа си, за да провери местоположението на Надия.

Беше преполовила разстоянието до летището.

Михаил бързо прибра нещата си и излезе в коридора. Глокът беше със завинтен заглушител и втъкнат в колана на кръста му. Във външния джоб на якето му имаше пъл-на спринцовка. Той погледна надясно и видя петимата мъже в бели дрехи да свиват зад ъгъла към площадката пред асансьора. Тръгна след тях с нормална крачка, но забърза, когато чу приближаващата кабинка. Когато излезе на площадката, петимата мъже вече бяха влезли в асансьора, а лъскавите му врати започваха да се затварят. Той успя да се промъкне между тях и след като смотолеви някакво извинение, застана непосредствено пред вратите, които се затвориха за втори път. В отразяващата им повърхност виждаше зад себе си петима идентично изглеждащи мъже. Пет еднакви леко прошарени бради. Пет чифта еднакви очила със златни рамки. Пет белега от допира с молитвеното килимче. Имаше обаче една разлика. Четирима се взираха право в Михаил. Петият гледаше в обувките си.

Малик...

Двайсет и два етажа по-нагоре Самир Абас, човекът, който набираше средства за глобалното джихадистко движение, наваксваше с някои от задачите си за Транс-арабска банка, когато на вратата му се почука. Той очакваше това почукване. Египтянинът го бе предупредил, че ще изпрати някого след края на срещата с Надия. Оказа се, че е изпратил не един, а двама души. Бяха облечени като поданици на емирството, но акцентът им ги издаваше, че са йорданци. Абас ги покани вътре без колебание.