Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Няма Надия - отвърна той и пъхна телефона в джоба си. - Не и от гледна точка на Лангли и Шамрон. Няма я вече.

- И просто ще я зарежем? - гневно попита Киара, вперила очи в пътя. - Това ли искаха от нас? Да се възползваме от парите и името й, а после да я хвърлим на вълците? Знаеш ли какво ще й причинят?

- Ще я убият - каза Габриел. - И смъртта й няма да е никак достойна.

- Може вече да е мъртва - каза Киара. - Може би това искаше да ти каже със своя жест другарят на Малик.

- Възможно е - съгласи се Габриел, - но все пак се съмнявам. Нямаше да си правят труда да събличат дрехите и бижутата й, ако смятаха да я убият бързо. По-скоро са искали да разговарят с нея насаме, което е разбираемо. В края на краищата именно заради нея изгубиха цялата си мрежа.

Телефонът на Габриел получи ново съобщение. Отново от Лангли. Настояваха да потвърди, че е приел заповедта за изтегляне. Той го пренебрегна и мрачно се загледа през прозореца в светлините на финансовия квартал.

- Има ли нещо, което можем да сторим за нея? - попита го Киара.

- Това зависи изцяло от Малик.

- Малик е чудовище. И със сигурност е наясно, че си тук, в Дубай.

- Дори и с чудовищата може да се преговаря.

- Не и с джихадистите. Те не притежават здрав разум. - Тя продължи да шофира, като с едната ръка държеше волана, а с другата - кървавия костюм на Надия. - Знам, че си й дал дума - каза след известно време тя, - но и на мен си дал обещание.

- Да я оставя да умре ли, Киара?

- За бога, не!

- Тогава какво искаш да направя?

- Защо искаш от мен да взема това решение?

- Защото само ти можеш да го вземеш.

Киара продължаваше да стиска костюма на Надия, а по бузите й се стичаха сълзи. Габриел я попита дали иска той да кара колата. Тя сякаш не го чу.

Съобщението на Габриел се появи на стенните екрани в Рашидистан трийсет секунди по-късно. Шамрон съсредоточено го прочете. После запали цигара, нарушавайки строгата забрана в Лангли, и каза:

- Ето сега моментът е удачен да се изпратят самолети и пехотинци.

Картър и Навот реагираха едновременно, посягайки към телефоните си. Няколко минути по-късно от тайната база на ЦРУ в Бахрейн вече излитаха безпилотни самолети, а отряди от спецчасти се придвижваха безшумно по черните води на Персийския залив към брега на Джебел Али.

Когато Габриел и Киара се завърнаха в хотела, останалите от екипа им вече бързо и методично се евакуираха. Това ставаше със заповедта на Шамрон и под ръководството на Томас Фаулър, отскоро партньор на фирмата за рисков капитал „Роджърс и Креси“. На управата на хотела обясниха, че внезапното им напускане се дължало на ненадеен здравословен проблем на един от служителите на господин Фаулър. Същото обяснение бе представено и на дежурния наземен оператор на международно летище Дубай. Личният самолет на господин Фаулър трябваше спешно да бъде подготвен за излитане в два часа през нощта. Екипажът вече бе получил инструкции.

Независимо от притискащите обстоятелства, екипът съумяваше да поддържа строга оперативна дисциплина в хотела. В стаите, които вероятно се подслушваха, те се обръщаха един към друг само с фалшивите си имена и разговаряха предимно за бизнес и финанси. Единствено покрусените им изражения разкриваха болката, която изпитваха, а истината се произнасяше само под защитно-то покривало на тяхната хупа. Там, скрит от подслушвателните устройства на емира, Габриел проведе напрегнат разговор с Шамрон и Навот в Рашидистан и се срещна лице в лице с всички членове на екипа си. Разговорите с повечето от тях бяха съвсем делови, но имаше и моменти на конфронтация. Последна при него влезе Киара. Насаме тя му припомни за следобеда, когато бяха правили любов в къщата край Цюрихското езеро и тялото й бе горяло сякаш в треска. После целуна устните му за последно, събра багажа си и се отправи към фоайето.

Шамрон винаги бе смятал, че кариерата на един професионалист се определя не толкова от успехите, които е пожънал, колкото от провалите, след които е оцелял. „Всеки глупак може да триумфира след победата - веднъж бе казал той по време на своя лекция в Академията, - но само наистина великият шпионин е способен да запази присъствие на духа и да поддържа прикритието си, когато провалът вътрешно го разяжда.“ В случай че беше прав, тази вечер Шамрон щеше да види самото въплъщение на величието в лицето на легендарния екип на Габриел, членовете на който в момента напускаха хотел „Бурж ал Араб“, за да се отправят към летището. Видимо разстроена беше само Киара - отчасти защото сърцето й се късаше, но и защото бе изявила желание да изиграе ролята на внезапно заболелия служител на господин Фаулър. Управата й пожела скорошно оздравяване и й предостави една от черните лимузини на хотела. Господин Фаулър даде щедър бакшиш на пиколата и седна до нея.