Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Подобно на повечето саудитци, Надия ал Бакари никога не бе стъпвала в Руб ел Хали. Това се промени само три часа след отвличането й, макар че самата тя не си даваше сметка. С инжектиран в кръвта й кетамин, Надия се скиташе някъде из своето детство. За кратко й се яви баща й. Носеше традиционните бедуински одежди и имаше гневното изражение джухайман. Тялото му беше надупчено от куршуми. Той я накара да докосне раните му, а сетне я укори, че съзаклятничи със същите хора, които са му ги причинили. Каза й, че се налага сега тя да бъде наказана подобно на Рена, която бе обезчестила семейството си. Такава беше волята на Аллах. Нямаше друга възможност.

Тъкмо когато баща й произнасяше смъртната й присъда, Надия усети, че започва да се издига нагоре през пластовете на съзнанието си - бавно, както водолазите изплуваха от дълбините. Когато най-сетне стигна до повърхността, тя се насили да отвори очи и си пое дълбоко въздух. После огледа обстановката около себе си. Лежеше на една страна върху килим, миришещ на мъжка пот и камили. Китките й бяха завързани и бе облечена в тънка дреха от бял памук. Одеждата й бе осветена от луната, както и салафистката тоба на мъжа, който я пазеше. Той носеше малка шапчица такия без кърпа за главата и автомат с извит като банан пълнител. Очите му имаха необичайно благо изражение за арабин. Надия осъзна, че вече познаваше тези очи. Те бяха на Али - та-либа на шейх Марван бин Тайиб.

- Къде съм? - промълви тя.

Той й каза истината. Това не бе добър знак.

- Как е Сафия?

- Добре е - отвърна талибът, усмихвайки се въпреки ситуацията.

- Кога очаквате бебето?

- След три месеца - каза той.

- Иншаллах, ще бъде момче.

- Всъщност според лекарите ще е момиче.

- Сякаш не си недоволен.

- Не съм.

- Избрали ли сте име?

- Ще я наречем Ханан.

На арабски език това име означаваше „милост“. Може би все пак имаше някаква надежда.

Талибът започна тихо да рецитира стихове от Корана. Надия се завъртя по гръб и се загледа в звездите. Изглеждаха толкова близо, че сякаш можеше да ги докосне. Чуваше се само гласът на Али, произнасящ думите на Корана, и някакво далечно бръмчене. За миг тя допусна, че е поредната халюцинация, предизвикана от анестети-ка или може би от някаква контузия на мозъка й. После притвори очи и игнорирайки гласа на талиба, се заслуша съсредоточено в звука. Не беше халюцинация. Идваше от някакъв летателен апарат отгоре, който определено приближаваше.

Само един тесен път свързваше оазисния град Лиуа с нефтодобивното съоръжение в Шайба от другата страна на границата, в Саудитска Арабия. Надия беше прекарана през граничния пункт като спящата забулена съпруга на един от своите похитители. Габриел бе принуден да изтърпи същото унижение, макар че, за разлика от Надия, той беше в пълно съзнание през това време. Под женските дрехи бе облечен в синия комбинезон на дубайски общ работник. Дрехата му бе дадена в един производствен склад в Ал Хазна - пустинно градче в емирство Абу Даби, - след като бе напълно съблечен и щателно претърсен за подслушвателни и проследяващи устройства. Освен това го бяха пребили още веднъж, като най-деен отново беше Рафик ал Камал. Габриел знаеше, че саудитецът има основание да го мрази. Все пак Габриел бе убил неговия шеф, чиято дъщеря след това бе успял да завербува за таен агент. Ала каква точно бе ролята на Ал Камал в отвличането на Надия, това още бе загадка за Габриел. На чии заповеди, питаше се той, се подчиняваше сега саудитецът? На терористите? Или на фамилия Ал Сауд?

На този етап това нямаше значение. Важното бе да спаси живота на Надия. Затова се налагаше да изрече една последна лъжа. Беше я подготвил, докато пътуваше към Шайба, облечен в синия комбинезон и черното женско покривало. Не спря да си я повтаря, докато сам не повярва на всяка дума от нея.

На гигантските плазмени монитори в Лангли Габриел представляваше само малка премигваща зелена светлин-ка в Карето на празнотата. Още пет подобни светлинки премигваха в оазисното градче Лиуа. Те указваха местоположението на Михаил Абрамов и екипа от Саярет Маткал.

- Няма да успеят да преминат граничния пункт - каза Картър.

- В такъв случай ще го заобиколят - вметна Шамрон.

- По протежение на цялата граница има ограда.

- Никаква ограда няма да спре хората от Саярет.

- А как ще прекарат „Ланд Крузър“-а през нея?

- Всъщност те се придвижват с два „Ланд Крузър“-а - уточни Шамрон. - Но нямат намерение да прекосяват с тях границата.