Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Когато екипът в Рашидистан се опомни от потресаващата гледка, Картър каза:

- Няма начин Михаил и момчетата от Саярет да стигнат там навреме. А дори и да успеят, със сигурност ще ги забележат.

- Да, Ейдриън - каза Шамрон. - Давам си сметка.

- Да се обадя ли на принц Набил от Вътрешно министерство?

- Защо да си губиш времето?

- Може би ще успее да предотврати по някакъв начин убийствата.

- Може би - рече Шамрон. - А може би това е именно негово дело.

- Смяташ, че Набил я е продал на Рашид и Малик?

- От гледна точка на Набил, тя е еретичка и дисидент. Какъв по-удачен начин да се отърве от нея? Просто я е подхвърлил на брадатите, за да я екзекутират.

Картър изруга тихо. Шамрон погледна картината от пустинята.

- Предполагам, че безпилотните самолети са напълно въоръжени?

- С ракети - отвърна Ейдриън.

- Досега стреляли лй сте в Саудитска Арабия?

- Не.

- Допускам, че ти е необходимо разрешение от президента, преди да го сториш.

- Правилно допускаш.

- Тогава би ли му позвънил, Ейдриън?

Рашид започна с дълга реч. Той беше отчасти поет, отчасти проповедник и идеолог на джихада. Предупреждаваше, че в Израел скоро събитията ще се развият както в Египет. Предричаше, че шериатът навлиза в Европа, независимо дали Европа го желаеше или не, а ерата на американците най-сетне е приключила, алхамдулиллах. Това беше една от малкото арабски фрази, които използва. Останалата част от речта си произнесе на безупречен разговорен американски. Все едно някое американско хлапе разясняваше принципите на салафизма.

Той говореше не на Габриел, а на една дигитална камера, поставена на триножник. От време на време размахваше дългия си показалец, за да подчертае някоя своя мисъл, или сочеше с него известния си пленник, който седеше на няколко крачки от него, леко примижал на ярката светлина на двете лампи. Габриел си представяше какъв образ предава към Рашидистан термовизионната камера на безпилотния самолет. Изпитваше чувството, че е в някакво джихадистко телевизионно студио, а Рашид играе ролята на предизвикателния водещ. Стратегът на тероризма Малик крачеше бавно зад камерата. Ето какво бе естеството на техните взаимоотношения, помисли си Габриел. Рашид беше харизматичната личност пред камерите. Малик бе скритият зад кадър продуцент, който се грижеше за неприятните подробности. Рашид вдъхновяваше. Малик осакатяваше и избиваше в името на Аллах.

Когато Рашид най-сетне приключи встъплението си, дойде моментът да премине към основната част - интервюто. В началото той поиска от Габриел да каже името си и къде живее. Габриел отговори „Ролан Девро, от

Квебек, Канада“ и Ал Хусейни пламна от гняв. Реакцията му сигурно щеше да се стори забавна на Габриел, ако не бяха мъжете със страховитите кинжали джамбия. Идеите на Рашид бяха чудовищни, но при лична среща изглеждаше учудващо безобиден. Това се компенсираше от Малик.

- Истинското! - изкрещя Рашид. - Кажи ми рожденото си име.

- Знаеш истинското ми име.

- Тогава защо не го кажеш? - попита Рашид. - Да не се срамуваш от него?

- Не - отвърна Габриел. - Просто не го използвам често.

- Кажи го сега.

Габриел го каза.

- Откъде си?

- От Долината на Израил, в държавата Израел.

- А откъде са родителите ти?

- От Германия.

Ал Хусейни явно съзря доказателство за тежко историческо престъпление.

- Родителите ти са оцелели от така наречения холо-кост? - попита той.

- Не, оцелели са от действителния холокост.

- Работиш ли за разузнавателните служби на Израел?

- Понякога.

- Убиец ли си?

- Убивал съм при изпълнение на служебния си дълг.

- Считаш ли се за воин?

-Да

- Много палестинци ли си убил?

- Да, много.

- Гордееш ли се с работата си?

- Не - отговори Габриел.

- Тогава защо я вършиш?

- Заради хора като теб.

- Нашата кауза е справедлива.

- Вашата кауза е абсурдна.

Рашид внезапно доби смутен вид. Интервюто му не се развиваше според плана. Той реши да му даде насока, в която се чувстваше по-сигурен.

- Къде беше вечерта на 24 август 2006 година?

- Бях в Кан - без колебание отговори Габриел.

- Във Франция?

- Да, във Франция.

- И какво си правел там?

- Ръководех една операция.

- От какво естество?

- Планирано убийство.

- И коя беше мишената?

- Абдул Азиз ал Бакари.

- Кой е издал нареждане за неговото ликвидиране?

- Не знам.

Рашид не му повярва, но явно не искаше да губи ценно „ефирно“ време.