Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Стреляйте! Стреляйте! Това е Малик, по дяволите! Стреляйте!

Приключвайки разговора с Белия дом, Ейдриън Картър зарови лице в дланите си. Узи Навот продължи да гледа още няколко секунди и после затвори очи. Единствено Шамрон отказа да отмести поглед. Всичко се случваше по негова вина. Най-малкото, което можеше да стори, бе да види самия край.

Малик се бе изправил на коляно и слепешката търсеше своя „Калашников“. Габриел все още крещеше към безмилостното небе. Той чу металическия звук от затвора на автомата и видя дулото да се вдига. След това с ъгълчето на окото си зърна призрачния силует на Надия в белия смъртен саван да се втурва към него. Докато преминаваше пред дулото на автомата, два алени цвята разцъфнаха на гърдите й. Когато падна върху Габриел, лицето й изглеждаше необичайно спокойно. Малик я сграбчи, захвърли я настрана и насочи автомата към лицето на Габриел, ала преди да успее да дръпне спусъка, една част от главата му експлодира в розов взрив. Последваха още няколко изстрела, докато жив остана единствено младият джихадист. Той погледна надолу към Габриел - лицето му закриваше слънчевия диск, а после към Надия.

- Божията воля беше тя да умре днес - каза с печален глас той. - Поне не изпита болка.

- Така е - кимна Габриел. - Не изпита никаква болка.

- Ти раней ли си? - запита младежът.

- Само с един куршум - отговори Габриел.

- Ще дойдат ли да те приберат?

- Рано или късно.

- Ще издържиш ли, докато пристигнат?

- Мисля, че ще издържа.

- Ще трябва да те оставя. Имам жена. Скоро ще имам и дете.

- Момче или момиче? - попита го Габриел. Силите го напускаха.

- Момиче.

- Избрали ли сте име?

- Ханан.

- Бъди добър с нея - каза Габриел. - Винаги я уважавай.

Младият мъж се отдалечи. Слънцето печеше право в лицето на Габриел. Той чу как двигателят на един от автомобилите заработи, а след това видя облак прах, който се придвижваше през пясъчното море. После отново се възцари абсолютната тишина на пустинята. Той помаха с ръце за последен път към небето, за да покаже, че още е жив. След това затвори очите на Надия и се разплака върху гръдта й, докато тялото й бавно се вкочаняваше.

ПАРИЖ-ЛАНГЛИ-РИЯД

Повече от двайсет и четири часа изминаха, преди „Ей Ей Би Холдингс“ най-сетне да разкрие пред света, че собственичката на компанията - Надия ал Бакари - е в неизвестност, по всяка вероятност похитена. Според фирменото изявление, тя пътувала в лимузината си между прословутия дубайски хотел „Бурж ал Араб“ и градското летище. Две телефонни обаждания били направени от самата кола - и двете от номера на дългогодишния началник на нейната охрана. При първото той наредил на отдела, занимаващ се с пътуванията в Ей Ей Би, да изтегли часа на отлитане с петнайсет минути по-рано - от 23,00 на 22,45 ч. Седем минути по-късно той отново се обадил, за да съобщи, че госпожица Ал Бакари се чувства зле и смята да се върне обратно в хотела, за да пренощу-ва. Нейното желание било всички останали представители на компанията да се качат на самолета и да се приберат в Париж. Както можеше да се очаква, органите на реда в емирството смятаха второто обаждане за твърде подозрително, макар че все още не можеха да определят дали охранителят съзнателно е участвал в заговора, или е бил друга негова жертва. Той също беше в неизвестност, както и шофьорът на автомобила.

Скоро новината предизвика шокови вълни в и без това нестабилните финансови пазари. Цените на акциите на „Ей Ей Би Холдингс“ в Европа паднаха драстично, същото беше положението и на Уолстрийт. Най-сериозния удар обаче понесе Дубай. След като бе вложило милиарди доларц, за да си изгради имиджа на оазис на безопасността в един размирен регион, емирството се сдоби със славата на място, където дори най-охраняваните милиардери не бяха в безопасност. Емирът се появи в телевизионния ефир, за да обяви, че неговият град държава е безопасен и отворен за бизнес, но не успя да убеди инвеститорите. Последва безмилостна вълна от закриване на фирми и продажба на акции, която отново тласна златния град към ръба на банкрута.

След още двайсет и четири часа без никакви сведения за съдбата на Надия, пресата нямаше друг избор, освен да започне да гадае какво се е случило. Според една от теориите, Надия ал Бакари беше убита от руски мафиот, изгубил милиони, инвестирани в „Ей Ей Би Холдингс“. Според друга версия, Надия бе нарушила нечии интереси в Дубай с призива си за по-добро отношение към мигриращите работници в емирството. Трета пък твърдеше, че отвличането й е само прах в очите на обществеността, а Надия, една от най-влиятелните жени в света, просто се е уединила някъде по причини, за които единствено можеше да се гадае.