Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Да - отговори след малко. - Не й оставаше много.

- Дочувахме подобни слухове - каза саудитецът. - Ала не бяхме сигурни.

- Пазеше го в тайна от всички, включително и от най-близките си приятели.

- Вие обаче сте знаели?

- Тя ми се довери заради операцията.

- А какво беше естеството на заболяването й? - попита саудитецът, готов да запише болестта на Надия, сякаш тя беше дребен детайл, който се налагаше да уточни за доклада.

- Страдаше от артерио-венозна малформация - с равен глас отговори Габриел. - Неправилно свързване между артериалните и венозните съдове в мозъка й. Лекарите й бяха казали, че е нелечима. Знаеше, че е въпрос на време да получи фатален хеморагичен инсулт. Можеше да умре буквално всеки момент.

- И затова се е самоубила в пустинята, заставайки на пътя на куршумите, предназначени за вас?

- Не - каза Габриел. - Тя пожертва себе си... - Направи пауза, а после добави: - ...заради всички нас.

Халид отново сведе поглед към записките си.

- За жалост, тя се превърна в мъченица за нашите по-прогресивно настроени жени. Сега се задават въпроси за нейните благотворителни дела. Излиза, че е била реформатор.

- Затова ли оставихте да я убият?

Лицето на Халид остана безизразно.

- Госпожица Ал Бакари беше убита от Рашид ал Хусейни и Малик ал Зубаир.

- Така е-каза Габриел,-но някой им е подсказал, че работи за нас.

- Може би са имали източник, който е знаел за вашата операция.

- Или пък сред вас - отвърна Габриел. - Може би Рашид и Малик са били само пионки. Удобно средство за елиминиране на голяма заплаха за фамилията Сауд.

- Това са ваши размишления.

- Така е - каза Габриел, - но пък са подкрепени от фактите. Всеки път, когато фамилия Ал Сауд е била заплашена от някого, те са се обръщали към брадатите.

- „Брадатите“, както ги наричате, са по-голяма заплаха за нас, отколкото за вас.

- И затова ли ги подкрепяте? Вече изминаха десет години от атентатите на 11 септември. Цели десет години - натърти Габриел. - А Саудитска Арабия все още играе ролята на банкомат за терористите и сунитските екстре-мистки групировки. Има само едно възможно обяснение за това. Сделката с дявола е била подновена. Фамилията Сауд си затваря очите за ислямския тероризъм, стига свещената ярост да е насочена далеч от петролните полета.

- Не сме толкова слепи, колкото смятате.

- Аз насочих десетки милиони долари към една су-нитска терористична групировка, а сделката бе сключена на саудитска територия.

- И именно заради това сте се озовали тук.

- Това означава ли, че шейх Бин Тайиб също е задържан някъде в тази сграда?

Халид се усмихна кисело, но не отговори нищо. После зададе още няколко незначителни въпроса и с това разпитът приключи. После той изненадващо придружи Габриел до килията му. Преди да затвори и заключи вратата, саудитецът се поколеба.

- Доколкото разбирам, американският президент проявява силен интерес към вашия случай - каза той. - Вероятно престоят ви сред нас вече е към края си.

- Кога ще ме освободите?

- В полунощ.

- А сега колко е часът?

Сокола се усмихна.

- Пет минути след полунощ.

Чист костюм очакваше Габриел на леглото в килията му. Халид го остави да се преоблече. След това го поведе по поредица стълбища и излязоха във вътрешен двор. Един джип чакаше на лунната светлина. Беше американски, американци бяха и четиримата мъже около него.

- Оставих две неща в джоба на костюма ти - каза тихо Халид, докато прекосяваха двора. - Едното е куршумът, който е пронизал Надия ал Бакари и е останал в теб. Другото е бележка за Ейдриън Картър. Приеми го като подарък на раздяла, за да ти напомня за престоя сред нас.

- Какво съдържа тази бележка?

- Информация, която сигурно ще му е от полза. Ще ти бъда благодарен, ако не споменаваш моето име.

- Истинна ли е?

- Информацията ли? Ще трябва да ми имаш доверие.

- Боя се, че не знам какво означава тази дума.

- Нищо ли не си научил от нея? - каза Халид и кимна към джипа. - На твое място бих побързал да се кача. Негово Височество често променя мнението си.

Габриел стисна десницата на саудитеца и отиде при американците. Те бързо го откараха във военна база северно от Рияд, където го качиха на един „Гълфстрийм“. На борда имаше лекар от Управлението. През цялата нощ той вливаше различни течности в съсухреното тяло на Габриел и се тревожеше за състоянието на раната му. Най-накрая му позволи да заспи. Измъчен от кошмари за смъртта на Надия, Габриел се събуди със сепване, когато самолетът кацна на летище Лондон Сити. Когато вратата се отвори, той видя, че на пистата го очакват Киара и Шамрон. Сигурно бяха единствените хора на земята, които изглеждаха по-зле от него.