Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Минаха по същия маршрут, по който по-рано същата вечер бе минала и Надия. Само че успяха да стигнат до летището без инциденти. След паспортната проверка те предпочетоха да се качат на самолета, вместо да чакат в луксозната чакалня. Поради отменен полет техният самолет излетя по-рано от предвиденото и около един и трийсет часа вече набираха височина над безбрежната чернота на Руб ел Хали.

Двама от членовете на екипа не бяха на борда. Михаил се бе отправил към едно уединено място на брега за-падно от Джебел Али, а Габриел - към стария квартал на Дубай, познат като Дейра. След като остави тойотата си до крайбрежния път, отиде пеш до неугледния жилищен блок близо до Златния сук и се качи по стълбището, което миришеше на леблебия и кимион. В апартамента той седна до олющената кухненска маса и се взря в екрана на своето „Блекбъри“. За да минава по-бързо времето, още веднъж превъртя лентата на цялата операция през главата си. Някъде по веригата имаше изтичане на информация или предателство. Той беше решен да открие предателя. И после да го убие.

Изминаха още двайсетина минути и тогава Михаил чу глас в слушалката си. Изрече само една или две думи, но въпреки това го разпозна. Беше го чувал многократно преди - в пъкъла на Газа, по склоновете на Южен Ливан, из уличките на Йерихон, Наблус и Хеброн. Той присвет-на два пъти с фаровете, осветявайки за миг тебеширено-белия плаж, а после забарабани с пръсти по волана. След малко тъмна надуваема лодка „Зодиак“ докосна брега. От нея слязоха четирима мъже, всеки натоварен с найлонови чанти за оборудване, Приличаха на араби. Движеха се като араби. Но не бяха араби. Бяха членове на елитните специални части Саярет Маткал. А един от тях - Иоав Савир, беше бивш командващ офицер на Михаил.

- Отдавна не сме се срещали - каза Иоав, сядайки на пасажерската седалка. - Какво се е случило?

- Изгубихме важен човек.

- Как е името му?

- Името й - поправи го Михаил. - Надия.

- Кой я държи?

- Малик.

- Кой Малик?

- Единственият, който е от значение за нас.

- По дяволите!

Светлините на гигантското нефтодобивно съоръжение в Шайба пламтяха като зелени неонови въглени на стенните монитори в Рашидистан. Образът се предаваше на живо от безпилотен самолет „Предътър“, управляван чак от Лангли. По нареждане на Картър летателният апарат се насочи на изток - над поредицата оазиси по границата между Саудитска Арабия и Обединените арабски емирс-тва, а след това продължи над главната магистрала към град Дубай. Неговите инфрачервени и термовизионни камери търсеха из пустинните земи каквито и да било признаци на живот там, където не би трябвало да има такива.

Когато безпилотният самолет наближи пристанището на Джебел Али, камерите му за кратко се спряха на малка надуваема лодка, която плаваше към открити води с една-единствена фигура на кърмата. Никой в Рашидистан не обърна внимание на този образ, понеже всички слушаха съсредоточено разговора по телефона на Габриел. Компютрите проследиха номера на входящото повикване. Разпознаха гласа на обаждащия се. Беше Малик ал Зубаир.

ДЕЙРА, ДУБАЙ

- Изненадвам се, че отговори. Може би е вярно онова, което разправят за теб.

- Какво разправят за мен, Малик?

- Че си смелчага. Че си човек, който държи на думата си. Лично аз се съмнявам в това. Просто никога не съм срещал евреин, който да не е страхливец и лъжец.

- Не знаех, че в Зарка има толкова голяма еврейска общност.

- За щастие в Зарка няма евреи. Има само жертви на евреите.

- Къде е тя, Малик?

- Коя?

- Надия - отговори Габриел. - Какво сте сторили с нея?

- Защо смяташ, че тя е при нас?

- Защото само от нейния телефон би могъл да вземеш този номер.

- Умен евреин.

- Пусни я.

- В момента въобще не си в позиция да даваш нареждания.

- Не ти нареждам - спокойно отвърна Габриел. - Моля те да я пуснеш.

- Призоваваш ме да проявя човечност?

- Както искаш го наричай. Просто постъпи почтено.

- Ти уби баща й пред собствените й очи, а молиш мен да постъпя почтено?

- Какво искаш, Малик?

- Да пуснете всички братя, които бяха арестувани от американците и техните съюзници след вашата малка измама. Освен това настояваме да освободите всички братя, които са незаконно задържани в Гуантанамо Бей.

- Без палестинските затворници? Разочароваш ме.

- Не искам да се меся в протичащите преговори между вас и братята от ,Дамас“.