Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Точно в 21,04 часа местно време микрофоните предадоха кратък разговор между Надия и нейния банкер Самир Абас. Тъй като той се проведе на разговорен арабски,

Картър не разбра и думичка. Различно обаче беше положението при Навот и Шамрон.

- Е? - поинтересува се Картър.

- Качва се нагоре да се срещне с някого - каза Навот.

- Дали е Малик ал Зубаир или Някой ал Никой, тепърва ще се разбере.

- Успяхте ли да чуете номера на стаята?

Узи кимна.

- Да го изпратим ли на Габриел?

- Няма нужда.

- И той ли го е чул?

- Съвсем ясно.

Вратите на асансьора се отвориха беззвучно. Надия позволи на Абас и Ал Камал да излязат първи в коридора, а после ги последва. Странно, но не изпитваше никакъв страх. Само решителност, с каквато бе провела първата си важна бизнес среща, след като бе утвърдила контрола си върху „Ей Ей Би Холдингс“. Немалко от хората в екипа на баща й тайно бяха хранили надеждата, че тя ще се провали - а имаше и такива, които дори бяха съзаклятничили срещу нея, - ала Надия бе изненадала абсолютно всички. В сферата на бизнеса тя се бе доказала като равна на баща си. А сега се налагаше да му бъде достоен заместник и в една друга област от неговия живот, за която никога не бяха се появявали материали на страниците на „Форбс“ или „Уолстрийт Джърнъл“. Всичко ще продължи няколко минути, напомни си тя. Само толкова. Няколко минути в един от най-сигурните хотели в света - и едно чудовище, оцапано с кръвта на хиляди жертви, щеше да си получи заслуженото.

Абас се спря пред апартамент 1437 и почука така деликатно, както Есмералда всяка сутрин почукваше по вратата на Надия в Париж. Съвсем неочаквано тя се сети за часовника „Томас Томпиън“ на масичката до леглото си и за многобройните фотографии със сребърни рамки на баща си. Докато очакваше да се отвори вратата, взе решение най-сетне да даде този часовник за поправка. Освен това се зарече да се отърве от всичките фотографии. След тази вечер, помисли си тя, щеше най-после да сложи край на преструвките. Времето й на земята бе ограничено, а тя нямаше никакво желание да прекарва остатъка от дните си с навъсения образ на един убиец.

Когато Абас почука за втори път, вратата се отвори наполовина, разкривайки широкоплещест мъж, облечен в белите кандура и гутра, характерни за поданиците на емирството. Носеше тъмни очила със златни рамки, а добре подрязаната му брада леко сивееше в долния край. В средата на плоското му чело ясно личеше молитвен белег зебиба. Лицето му никак не приличаше на образите, които Надия бе разглеждала в Лондон.

Той отвори вратата с още няколко сантиметра и само с движение на очите покани Надия да влезе. Позволи на Рафик ал Камал да я последва, но нареди на Абас да се върне във фоайето. Акцентът на мъжа беше на обитател на Горен Египет. Зад него стояха още двама мъже в безупречно бели роби и кърпи на главата. Те също носеха слънчеви очила с позлатени рамки и имаха добре оформени посивяващи бради. Когато вратата се затвори, египтянинът вдигна ръка към ухото си и тихо каза:

- Мобилния телефон, моля.

Надия извади своето „Блекбъри“ от чантата си и му го подаде. Египтянинът го предаде на единия от клонинги-те си, който го разглоби с вещината на човек, добре запознат с технологиите.

- А сега вашия - каза Надия с ясен глас. Кимна и към другите двама, добавяйки: - Както и техните.

Широкоплещестият египтянин очевидно не бе свикнал жена да се обръща към него по какъвто и да било друг начин, освен с пълно покорство. Той погледна двамата си колеги и с кимване им нареди да изключат мобилните си телефони. Те го сториха без възражения.

- Приключихме ли? - запита Надия.

- Телефона на вашия охранител - каза той. - И чантата ви.

- Какво за чантата ми?

- Ще се чувстваме по-спокойни, ако я оставите до вратата. Уверявам ви, че нищо няма да се случи с ценностите ви.

Надия остави дамската си чанта да се смъкне от рамото й по начин, който ясно показваше, че търпението й започва да се изчерпва.

- Не разполагаме с цяла вечер, братя. Ако искате да * преговаряте с мен за ново дарение, предлагам да започваме.

- Простете ни, госпожице Ал Бакари, но нашите врагове разполагат с огромни технически възможности. Със сигурност жена с вашето положение знае какво може да се случи, ако човек прояви небрежност.

Надия погледна Ал Камал, който изключи и своя телефон.

- Доколкото знам, предпочитате вашият охранител да присъства на срещата - каза египтянинът.